100-годишнината на композитора Александър Райчев

Тези, които помнят композитора Александър Райчев в цветущите му, силни години, са все още немалко. Неговата фигура, подобно на музиката му, е ярка, пламтяща, открояваща се и това, че е роден лидер, беше ясно на колегите – и по-млади и по-стари.

Тази лидерска позиция сред българските музикални творци Райчев бе получил по две линии – на безспорния си композиторски талант и музикален професионализъм, и на вярното служене на идеологическата платформа по времето на социализма у нас. Заради последното името му остава под многобройни статии, доклади, отчети, обещания, които творческата интелигенция трябваше да засвидетелства пред всякакви конгреси, призиви за ролята на изкуството в живота на народа и в пълна подкрепа на идеологическата борба и още такива все по-непонятни фразеологии към днешно време.

На 10 ноември 1989 г. Александър Райчев е начело на Съюза на българските композитори с третия си мандат като негов председател. Неговият жизнен път, започнал на 11 април 1922 г. и завършил в 2003 г., му предлага предизвикателството да израсне и да се формира в една държавна система, след 1944 г. да търси професионално развитие и реализация в съвсем друга и на върха на своето признание като композитор и професор по хармония и композиция в Музикалната академия, да преживее краха на идеологическата машина, която така или иначе е подкрепял и от която е получил немалко в своя професионален път. И естествено в неговото творчество да се намират творби, сред тях песни, кантати и оратории, създадени върху текстове, възхваляващи и пропагандиращи светлия социалистически рай, което не пречи да се почувства щедрият му музикален дар.

Александър Райчев е автор на 6 симфонии, два балета, сценична музика и прелестни творби за деца – песни и клавирни пиеси. Талантът му в симфоничния жанр, който той приема като аналог на романа в литературата, е оставил своята значителна диря не само в неговото творческо наследство, но и в развитието му в българската музика. А първоначалното влизане в музикалната сфера в детските години с първите музикални възприятия и трепети, започнали в протестанската църква в родния Лом, след дълъг и стремителен път, намират своето умиротворение в завръщането към началото с една Литургия по Йоан Златоуст, която Александър Райчев пише в началото на 90-те години, една от последните му големи композиции, заедно с Шестата симфония.

Изпълнения на негови произведения можете да слушате на 26 април от 19.30 часа по програма "Христо Ботев".