Цирковото изкуство – друг вид шедьовър

"Добре дошли, деца от всички възрасти!" – с тези думи започва магията там, където се поставя началото на всяко изкуство. Някога на улицата, днес на манежа, циркът е все така обичан и вълшебен. Макар към момента да успяваме да изместим фокуса дори от него.

Времето, в което живеем, доказа, че ставаме все по-добри в това изместване. Ако искаш да насочиш вниманието към културата, снимаш видеа. Ако искаш да покажеш измамата, завърташ се на 360 градуса от нея. Ако искаш да говориш за душата, до уши се навираш в материалното. Удряш едно, пък друго се пука и се чудиш откъде ти е дошло. От цирка в нас ще да е.

"Какво се случва" обаче се опита да върне цирка там, където му е мястото – на сцената на изкуството. Причината: навръх Великден се навършват 125 години от първото официално представление на българска циркова трупа, с което се поставя и началото на българското цирково изкуство.

За цирка Тодор Колев казва, че е най-трудното изкуство, от което започва всяко друго. А Федерико Фелини твърди, че е не просто трудно изкуство, а културата на една нация.

Акд. Алексадър Балкански, един от най-ярките представители на цирковото изкуство у нас, шесто поколение цирков артист, чиято семейна история започва от Италия и продължава в България, основател на цирк "Балкански", смята, че циркът трябва да излезе извън манежа, да се говори за него с любов и разбиране, за да може да бъде победен всеки "циркаджия".

"Нивото на истинския цирков артист в цирка не може да бъде достигнато от грешките, глупостта, невежеството на някои парламентьори. Когато кажат в парламента "циркаджия", първо трябва да се огледат те самите", каза той в ефира на програма "Христо Ботев".

Акд. Балкански разказа за богатството на цирка – за всичките седем жанра и техните поджанрове; за таланта, гъвкавостта и уменията на цирковите хора; за уникалната програма на цирк "Балкански"; за съдбата на фамилията си – най-старата италианска мигрантска фамилия у нас, и то циркова; за идеите си за развитие на цирковото изкуство у нас и образованието на бъдещите майстори в него; за цирка като сцена на джаза.

Думите му пренасят там, където всичко е възможно. Където изящна, фина, уж крехка и чуплива дама, може да понесе целия свят в ритъма на движенията си, извисена някъде нависоко, където съществува само въжето и нейното умение да го подчини на ума и концентрацията си. Там, където мъж в трико показва истинско мъжество – грациозно, чувствено, красиво и с лекота, за да докаже на какво е способно човешкото тяло. Където червен нос разказва абсурда на света и разсмива до сълзи, макар понякога на самия него до сълзи да му се плаче. Там, където времето не познава граници, пространството – гравитация, цветовете преливат от един в друг и създават нови и невиждани багри, магията е жива реалност, любопитството и изненадата са господар, а детското е във всеки и е на почит. Там, където мечтите се сбъдват и невъзможното е само дума, която феномени борят, за да преобърнат представите не на едни, а на хиляди развълнувани очи.

За този вид шедьовър акд. Александър Балкански говори в звуковия файл.