Някога някъде един човек е жертвал себе си за всички нас – тези, които сме били вчера, но и тези, които сме днес. Всички знаем кой е той, но малцина сме наясно кои сме ние – вчера, днес и не по-малко утре.
Саможертвата е висша форма на човечност, но готови ли сме за нея? Можем ли да пожертваме пешка в името на играта? А човек? Какво се случва с душата, когато съзнанието предприеме този акт? Как се отразява той на другите и нужно ли е всъщност той да бъде оценен, за да пребъде? Все питания, чиито отговори могат да прозрат дори и в света на седмото изкуство.
Навръх Великден за образа на саможертвата в киното говори Деляна Манева, сценаристка на филми като „Мисия Лондон“ и „Бягство“, предстоящият филм на Виктор Божинов.
„Обикновено в киноконструкциите героят, който се жертва, има някакъв грях и именно заради него избираме да го пожертваме на сценарийно ниво. Чрез саможертвата той изкупува вината си“, обяснява тя.
Според нея образа на саможертвата можем да открием както във филми, в които тя е представена в своя чист вид, а именно – жертването на живот в името на доброто, каквито са филмите, пресъздаващи чудото на възкресението, и тези, които разказват войната; така и във филми, в чиято основа са заложени взаимоотношенията родител – дете. Във фентази филмите също.
Саможертвата е въпрос на избор и той винаги е свързан с това какво жертваш и в името на какво го правиш.
Тъй като киното отразява реалността – дори тогава, когато говори със средствата на сюреализма, проявленията на саможертвата в него се срещат не само на базата на историята, която един филм разказва, но и в самия процес на нейното създаване. Актьорите често жертват личността си, за да премине през тях друга такава; сценаристите – своята представа за филма, който са написали; режисьорите – визията за историята, която искат да разкажат, и това почти винаги е свързано с бюджет.
Според Деляна Манева първото, което кинотворецът трябва пожертва в името на филма, е собственото си его.
Повече за това тя разказва в звуковия файл. В него можете да чуете още:"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg