Някога някъде един човек е жертвал себе си за всички нас – тези, които сме били вчера, но и тези, които сме днес. Всички знаем кой е той, но малцина сме наясно кои сме ние – вчера, днес и не по-малко утре.
Саможертвата е висша форма на човечност, но готови ли сме за нея? Можем ли да пожертваме пешка в името на играта? А човек? Какво се случва с душата, когато съзнанието предприеме този акт? Как се отразява той на другите и нужно ли е всъщност той да бъде оценен, за да пребъде? Все питания, чиито отговори могат да прозрат дори и в света на седмото изкуство.
Навръх Великден за образа на саможертвата в киното говори Деляна Манева, сценаристка на филми като „Мисия Лондон“ и „Бягство“, предстоящият филм на Виктор Божинов.
„Обикновено в киноконструкциите героят, който се жертва, има някакъв грях и именно заради него избираме да го пожертваме на сценарийно ниво. Чрез саможертвата той изкупува вината си“, обяснява тя.
Според нея образа на саможертвата можем да открием както във филми, в които тя е представена в своя чист вид, а именно – жертването на живот в името на доброто, каквито са филмите, пресъздаващи чудото на възкресението, и тези, които разказват войната; така и във филми, в чиято основа са заложени взаимоотношенията родител – дете. Във фентази филмите също.
Саможертвата е въпрос на избор и той винаги е свързан с това какво жертваш и в името на какво го правиш.
Тъй като киното отразява реалността – дори тогава, когато говори със средствата на сюреализма, проявленията на саможертвата в него се срещат не само на базата на историята, която един филм разказва, но и в самия процес на нейното създаване. Актьорите често жертват личността си, за да премине през тях друга такава; сценаристите – своята представа за филма, който са написали; режисьорите – визията за историята, която искат да разкажат, и това почти винаги е свързано с бюджет.
Според Деляна Манева първото, което кинотворецът трябва пожертва в името на филма, е собственото си его.
Повече за това тя разказва в звуковия файл. В него можете да чуете още:Венецианското биенале за съвременно занаятчийско изкуство "Хомо Фабер" е инициатива на фондацията за творчество и занаятчийство "Микеланджело", базирана в Швейцария, която подпомага съвременните занаятчии по цял свят и насърчава едно по-хуманно, приобщаващо и устойчиво бъдеще. Вече трата година в престижния форум без аналог в света участват..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект, осъществен в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия. В рамките на проекта бяха проведени..
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект,..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg