Патриотизъм, милитаризъм и образование

Далеч преди да осъмнем с немислимата доскоро реалност на война в Европа, а още повече сега, си задаваме въпроса какво означава патриотизъм днес и как го възпитаваме у младите. Навикът притъпява сетивата, но ако се замислим, темата за любовта към родината почти неизбежно се свързва с боеве, геройска смърт и омразен враг. Дори да използваме думата "родолюбие", в която любовта е открито назована, пак дочуваме далечен звън на саби, изстрели и топовни гърмежи.

Завинаги ли остава свързано чувството и съзнанието ни за принадлежност към народа и земята ни с времето на националното ни пробуждане и борба за освобождение и независимост. Въпросът впрочем се отнася за всички европейски национални държави, оформени чрез войни и преживели индустриализацията от края на XVIII и XIX век. Няма ли формула, която да подхожда на съвремието, да утвърждава мира и хуманността и да подготвя мирното и хуманно бъдеще като формира новите поколения в духа на мира и хуманността.

Само няколко десетилетия след трагедията на двете световни войни като че ли сме забравили, че войната е винаги грозна и жестока и отново виждаме деца във военни униформи да маршируват в крак пред одобрителните погледи на възпитателите си и благосклонните усмивки на политици и нови вождове. По темата разговаряме в рубриката "Всичко за образованието" с доц. Румен Петров, преподавател в Новия български университет.