Ако поемем по пътя на българската следа в световната филмова музика, първо ще стъпим върху отпечатъка, който ФСБ оставя, когато през 1989/1990 година получава „Грами“ покрай албума на Хосе Фелисиано, в който е включена песента „Сиелито Линдо“, аранжирана от българската рок група. След това, след няколко номинации, „Мистерията на българските гласове“ също получават статуетката. През 2014-а Добринка Табакова е номинирана в категория „Най-добра класическа колекция“ със „Струнни пътеки“, а днес вече можем да кажем, че в тази категория имаме не само номинация.
Пенка Кунева, която от години живее в Лос Анджелис и създава музика за десетки холивудски филми – като „Трансформърс“, „Матрицата“ и „Ангели и демони“, е част от екипа на документалния филм „Жени воини: Гласове на промяната“, спечелил „Грами“ именно за най-добра класическа колекция тази година.
Филмът е създаден по идея на диригентката Ейми Андерсън, която е и продуцент на албума към него. Дискът е посветен на 60 активисти, които са се борили за правата и свободата на жените по света. В него участват няколко водещи съвременни жени композиторки на филмова и медийна музика, сред които е и Пенка Кунева. Половината от композициите в наградения албум, и по-точно седем от тях, са написани от нея.
„Тези глави, които аз написах, са по-тежките. Да кажем, едната глава е за демонстрациите и борбата на жените през 80-те години да намалят кризата на СПИН и да помогнат. Има глава за индианките от Северна Дакота, които протестират, и то през зимата, срещу това газопровод да бъде построен по техните земи, защото ще отрови почвата и водата им. Има и едни големи протести на палестински и израелски жени, които искат техните държави да не воюват непрекъснато. Една голяма глава пък е посветена на движението срещу сексуалното насилие „Me too“, разказа в „Артефир“ Пенка Кунева, която определя работата си към документалната филмова антология като „модерна музика за медия и филми, която разказва истории, звучи драматично и е оцветена с етнически нюанси“.
Според нея албумът към филма „Жените воини: Гласове на промяната“ е отличен с „Грами“ заради емоционалната сила, с която въздейства на публиката. Много е помогнала и саморекламата, благодарение на която проектът е достигнал до хората и ги е убедил в своята значимост.
„Винаги съм обичала да работя с идеите на другите хора и когато пиша музика към даден филм, тя трябва да е вписана в представата за целия проект, за да се превърне в този невидим емоционален глас, който ще подтикне хората към размишления и ще направи филма запомнящ се“, казва още Кунева.
Композиторката е на мнение, че музиката е много важна част от емоционалната памет на един филм, защото преди всичко зрителите помнят как са се чувствали, когато са го гледали.
В „Артефир“ Пенка Кунева разказа за композиторите, които я вдъхновяват; за умението да познаваш жанровете и да бъдеш провокиран от филми, които те карат да си играеш с тях; за значението на признанието и публиката, която осмисля работата на всеки творец; за хората на изкуството, които имат силата да вдъхват надежда и желание за промяна в моменти на екзистенциална и световна криза; за звука на живота днес и за битката за децата ни, повлияни от интернет пандемията.
Чуйте я в звуковия файл.
Венецианското биенале за съвременно занаятчийско изкуство "Хомо Фабер" е инициатива на фондацията за творчество и занаятчийство "Микеланджело", базирана в Швейцария, която подпомага съвременните занаятчии по цял свят и насърчава едно по-хуманно, приобщаващо и устойчиво бъдеще. Вече трата година в престижния форум без аналог в света участват..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект, осъществен в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия. В рамките на проекта бяха проведени..
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект,..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg