Подходът Реджо Емилия и последователите му в България

Непосредствено след края на Втората световна война, сред разрушенията и трагедиите, които тя причинява в Европа, в северноиталианската провинция Реджо Емилия родители на малки деца организират на кооперативен принцип заведение за обучение и възпитание на децата си.

Осъзнаването, че обществото не е оказало достатъчна съпротива на фашисткия режим и е допуснало да бъде въвлечено в кървавия конфликт кара родителите да потърсят различен модел на образование, който да не формира послушни сляпо подчиняващи се на авторитети хора, а граждани със свободна воля и демократичен дух.

Моделът е разработен от педагога Лорис Малагуци, последовател на реформаторите Джон Дюи, Жан Пиаже, Лев Виготски и Хауърд Гарднър. Той става популярен и започва да се прилага в други детски заведения в Италия и по света. Характерни за него са уважението към любознателността на детето, силното присъствие на изкуствата и сетивните усещания, връзката с природата, екипността и сътрудничеството.

В България подходът също има последователи. С него работят в Детската къща – детски център във Варна. За подхода Реджо Емилия и за инициативата „Демокрация и образование“ на фондацията за детско развитие „Калейдоскоп“ разказва Нора Гавазова, създателка и управителка на Детската къща.