Един бежанец не избира държавата, в която да избяга

“Бежанецът не избира държавата, в която да избяга. Просто достига първата, която му дава шанс за втори живот.“, каза в предаването “Нашият ден“ на БНР Линда Ауанис, бежанка от Ирак, съосновател и председател на Съвета на жените бежанки в България, който спечели годишните награди на TimeHeroes:

“Дойдох тук, тъй като Ирак има граници с Турция, а Турция с България. Още първия месец, в който разбрах, че България дава закрила за бежанците, кандидатствах. Това беше важно за мен – да имам основни права и децата ми да имат образование, да са спокойни.

Още първите години чувствах България като втора родина. В началото ми беше много трудно, имах проблеми с езика и ми беше много трудно да комуникирам с хората и институциите. Беше ми много трудно и да намеря работа. Когато кандидатствах за закрила, нямаше даже закон за убежище на бежанците, нямах право да работя. Право на работа придобих чак, когато получих статут на бежанец.

Езикът научих, посещавайки курс към Агенцията за бежанците през 1994 г., там научих основните неща, после наваксах останалото покрай децата. Гледах само българска телевизия, един път седмично купувах вестник и превеждах думите, които не знам.

Създадох приятелства със съседите, въпреки че беше много трудно. Хората ме приеха бързо, живеех в квартал само с българи.“

• Линда Ауанис: Бежанките украинки имат нужда от психологическа помощ
  

Бежанките от Украйна

“Идват в нашата организация почти всеки ден. В момента търсим финансиране, за да назначим социален работник и културен медиатор с руски и украински. Имаме двама колеги в организацията, които знаят руски и някои от украинците говорят английски.“

Как решава да създаде Съвета?

“Започнах работа в БЧК – преводи от арабски на български и обратно. Получих покана от БЧК за обучение по социална ориентация. Тогава разбрах колко неща имаме – имаме права, имаме процедури, имаше много неща, които не знаех, а бях вече осем години в България. След цялата тази информация ми дойде идеята да създам организация за интеграция на бежанците.

Тогава бройката на хората, търсещи закрила в България, не беше висока. Споделих идеята с хората в курса, и с мъжете, и с жените, но мъжете бяха малко резервирани. Ние обаче бяхме девет упорити жени от Ирак, Афганистан и Иран и решихме да опитаме. БЧК и Върховният комисариат на бежанците към ООН одобриха идеята.

Нямаше как да стигнем до жените обаче, ако не изградим доверие в мъжете бежанци и първо работихме с мъжете, а когато изградихме доверието, дойдоха и жените. Вече 19 години нямаме притеснението бежанките да дойдат сами и да търсят нашата помощ.“

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.