Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Войната – икономически и (дез)информационни аспекти

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Нападна ли Русия Украйна заради слабата си икономика? Какви са първопричините на войната и как тя е подготвяна и обяснявана през манипулации, внушения, лъжи и пропаганда? Това са част от въпросите във фокус на дискусията от 10 април 2022 в „Гласът на времето”.

В нея Свилен Спасов, създател на книжната поредица „Власт и отговорност” казва: „Русия инвестира много повече ресурс за дезинформация и за инфилтриране на агенти на влияние, отколкото за ракети. Очевидно Путин изпитва удоволствие от това. Досега успяваше. До тази грешка”.

Военният експерт Тодор Тагарев коментира: „В Украйна се намира огромна част от научния, технологичен и индустриален потенциал на бившия СССР. И без Украйна - Русия не може да прави много неща, космонавтиката например, закъсва. Но по-сериозната причина за войната е, че демократичното развитие на Украйна – със свободни избори, с нарастващо благосъстояние – е най-голямата заплаха за режима на Путин. Той не може да си позволи на границите на Русия да има процъфтяваща Украйна, която изглежда по-съвсем друг начин. Той рано или късно ще бъде свален от руските граждани, ако допусне това”.

Според кинорежисьорът Давид Джамбазов, чийто дядо е един от евреите спасени от българския народ по време на Втората световна война – „Единственият край, който е добър за човечеството е победа за Украйна”. Той поставя и следния акцент: „Това, което излиза сега от Русия е изключително зловещо. Путин се опитва да направи етнонационална империя. Последният, който опита това е Адолф Хитлер. Има аспект на тази амбиция, която отива към допускане на геноцид. Светът има голяма отговорност да не го допусне”.

По отношение на икономическите аспекти на войната Свилен Спасов обръща внимание, че – „ЕС помага с 1 милиард евро на Украйна, но всеки ден плаща 1 милиард евро на Русия. Ако това не се промени - трудно можем да очакваме скорошен край на войната.”

Относно въпроса за ангажираността на България със събитията в Украйна Тодор Тагарев казва: „Човек, който има съвест и мозък няма как да остане неутрален. Ясно е че имаме очевиден агресор със завоевателни цели и хора, които отбраняват домовете си. Истинската позиция на мислещия човек е да защити по-слабия.” Бившият министър на отбраната говори и за търсенето на дипломатическо решение, което вече е по-трудно, след кадрите от Буча, от които светът видя, че Русия избива стотици цивилни мирни граждани.

В предаването участват и журналистите Росен Босев от Агенция Франс Прес, който разказва как се доказват фактите от войната и Миролюба Бенатова, която казва: „Целта на пропагандата е да дехуманизира. И в тази война е важно кой ще грабне емоциите”.

Кръстина Стефанова от фондация „Три жени” споделя, че много от бежанците са в лошо психическо състояние и имат нужда от помощ, храна, лекарства, нови дрехи и детско приятелство. Но и отбелязва, че: „Най-накрая можем да се похвалим с работещо гражданско общество. Обединени сме от солидарност, съпричастност и активност”.

В дискусията се обръща внимание и на проблема с пропагандата и дезинформацията и в България и необходимостта прокуратурата и СЕМ да се намесят, когато има случаи на език на омразата или подстрекаване на война.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Център "Конкордия" в село Малки Искър: Подкрепа за уязвими групи и семейства

Семейният център "Конкордия" в село Малки Искър се отличава с активната си работа с уязвими групи от местната общност. Центърът се стреми да предостави необходимата образователна и социална подкрепа на децата и техните семейства, които се намират в трудни условия. Ръководителят на центъра, Йорданка Иванова, сподели в ефира на предаването "Нашият..

обновено на 27.06.24 в 13:58

Литературните акценти за първото полугодие на 2024 година – кои са те?

В рубриката "Темите на деня" на предаването "Нашият ден" през първото полугодие на литературната 2024 година  Лиляна Якимова , гост в предаването и представител на студентите от Програма "Преводач/Редактор" на Софийския университет, сподели своите наблюдения и анализи за най-важните и забележителни събития и книги за годината досега. Тя..

публикувано на 27.06.24 в 10:38
Лиляна Якимова, Светлозар Желев и Иво Иванов

Иво Иванов: За света като динамична система

Книгите на Иво Иванов , сред които "Кривата на щастието" и "Хроника на болката", сякаш притежават силата да променят живота на своите читатели. За писането, важните неща в живота, добрите, човешки примери, историите, които учат и вдъхновяват – разговор в "Нашият ден" с журналиста и писател, живеещ в САЩ. " Ако имам някаква мисия в живота,..

публикувано на 27.06.24 в 10:32

27 юни – Международен ден за борба с диабета

Международният ден за борба с диабета се отбелязва всяка година на 27 юни. Този важен ден е създаден за първи път през 1991 г. от Международната федерация за борба с диабета и Световната здравна организация (СЗО). Основната цел на деня е да се повиши общественото осведомяване за рисковете и усложненията, свързани с това социално значимо заболяване...

обновено на 27.06.24 в 10:18
Илия Налбантов

Илия Налбантов: В Украйна има една скрита мобилизация

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" беше обсъдена темата (Не)възможните прогнози за войната в Украйна. Гост в студиото беше военният експерт Илия Налбантов, с когото се върнахме към прогнозите му от предишни предавания. Илия Налбантов: Украйна е обречена да победи Илия Налбантов, военен експерт: Украйна върви бавно към..

обновено на 26.06.24 в 12:14