Обезличава ли се българската история в учебниците и има ли в тях патриотизъм? Тези въпроси повдигна в студиото на предването "Говори сега" на БНТ преди седмици конституционният съдия, член-кореспондент на БАН проф. Атанас Семов:
“Да подема инициативата ме накара една силна потребност и една зловеща констатация, това, че нашите учебници са подложени на “Баташко клане“, колкото и страшно да звучи, през тези няколко десетилетия на демократичен, а всъщност обезличителен преход. В тяхното съдържание и още повече дух, не е останало нищо от българската национална памет и национално чувство, от българската национална гордост.
Стигам до констатацията, че в българското училище се прави всичко възможно, за да бъде забравена националната идентичност, националната памет и в този смисъл да се отглеждат професионални гастербайтери. Да се отглеждат деца, които не носят никакво чувство за святост, не носят чувство за принадлежност, нямат връзка с родината.
Това е едно много тягостно усещане за съзнателно обезродяване. Много ми се искаше да вярвам, че става дума за криво разбрана толерантност, за престараване, за мерак за модерност и подражаване на Запада.
След като разгледах по-внимателно учебниците от 1-ви до 10-и клас, стигам до извода, че това е една целенасочено прокарвана политика, политика на обезбългаряване на българското училище.
Затова подхванах инициативата “Да върнем България в българското училище“, но сега когато новият министър на образованието акад. Денков се ангажира с едно цялостно преразглеждане на учебните програми, учебните планове и учебниците, ми се иска към по-техническите критерии на проверка да се добави и един ценностен, а именно – дали и доколко нашите учебници и училище формират чувство за национална принадлежност.
Много ясно трябва да се разбере, че нищо в Евроатлантическата ориентация не налага и не изисква да се откажем от националната си памет.“
Зад граница
“Учебниците за българските училища зад граница са много по-патриотични и изчистени, с по-ясни послания, от тези, които се използват тук в България. Липсват важни исторически събития. За държавата на Иван Асен II, която e най-голямата в Европа, има няколко реда. Нашата 30-годишна демокрация е доказателство за това, че забравянето на уроците на историята ни обрича отново да преживеем драмите на историята.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Анна-Мария Тотоманова от Софийския университет:
“Все по-голяма част от децата не владеят функционално български език. Владеенето на родния език определя когнитивните способности на децата – придобиване на нови знания, осмисляне, преразказване, препредаване и на един нов етап самостоятелно произвеждане на нови знания.
Децата са затрупвани с едни граматични термини, които не могат да осмислят, което само ги отвращава от преподаването по български език и литература. Така се затормозява тяхното езиково развитие.
Заради презумпцията, че всеки който е роден българин, знае български език по рождение, не успява да покаже на децата красотата и богатството на българския език.
Да се започва с граматика и таксономия още в началните класове е контрапродуктивен подход. Резултатът е, че децата нямат достатъчен речник и не могат, когато четат да разбират текста и да го предадат адекватно. Трябва да се махне тази наукообразност от учебниците.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
На днешния 13 ноември светът отбелязва Международния ден на слепите хора – ден, посветен на разбирането на предизвикателствата, пред които са изправени хората със зрителни увреждания в своето ежедневие. На този ден отдаваме внимание не само на трудностите, но и на силата и постиженията на онези, които преодоляват тези препятствия. Днес ви..
8 ноември беше Световният ден на радиологията, в който чества епохалното откритие на германския учен Вилхелм Конрад Рьонтген, документирал електромагнитното излъчване през 1895 година. За новостите в специалността, навлизането на изкуствения интелект и нуждата от постоянно обучение и надграждане на професионалните качества на специалистите в..
Здравните рискове от замърсяването на въздуха – интервю в Lege Artis с пулмолога д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение "Въздух за здраве". Няма орган или система на човешкото тяло, която да не се повлиява от качеството на въздуха. Човек вдишва 16 пъти на минута, затова мръсният въздух е най-големият риск за нашето здраве ...
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" се проведе дискусия, разглеждаща основите и границите на национализма, с участието на Василен Василев, докторант по философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", и Ивайло Шопски, един от основателите на пътуващото читалище "Бащино огнище". Разговорът започна с обсъждане на..
За предстоящата Международна конференция "Феминизмът е за всички" в "Нашият ден" разказва Виктория Петрова, директор комуникации и развитие в организацията "Български фонд за жените". Фондацията, която тази година празнува 20 години от създаването си, е единственият феминистки донор в страната. Годишнината е възможност за екипа да насочи..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на..
Хората в община Сливница търсят начини да върнат автобусното обслужване до населените си места. В "Нашият ден" чуваме разказа на жителка на с...
В събота (2 ноември) на сцената на Сатиричен театър "Алеко Константинов" се състоя премиерата на спектакъла "Майка Кураж и нейните деца" от Бертолт Брехт...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg