Трудно ли е и колко е трудно да бъдеш международен анализатор в настоящата ситуация? Колко и какви видове са анализите? Колко типа може да бъде дезинформацията?
Темите коментира в “Нашият ден“ международният анализатор Боян Чуков:
“За да можеш да правиш геополитически международни анализи е необходимо да си натрупал години работа в определени области, които позволяват след време да си изживял това, което говориш, да си го преживял, да си го пипнал и да си посветил част от своите умствени усилия на темите и всичко това да е минало през сърцето ти, тъй като всеки един човек има своите емоции.
Анализите биват разузнавателни, академични, биват и тип журналистически разследвания, блогърски коментари и т.н. Тези три типа анализа нямат абсолютно нищо общо. За високо ниво на качество става дума при академичния и разузнавателния анализ.
Академичният анализ е основният инструмент, с който се борави, това са различните науки. Разузнаването не е наука, защото науката е инструмент, за разузнавателния анализ. Докато науката работи с фактите, които ги вижда и всички са в състояние да ги забележат.
Науката е инструмент за разузнавателния анализ, докато науката работи с фактите, които вижда и всички са в състояние да ги забележат, разузнаването работи с това, което не се вижда.“
Дезинформацията
“Трябва да се много внимателни и когато говорим за данните, с които боравим, тъй като има едно понятие “дезинформация“ – всички ужасно обичат да го употребяват, но бих искала съвсем накратко да се спра на типовете. Дезинформацията бива черна, сива и бяла.
Черната е тогава, когато абсолютно всичко, което се каже е лъжа и тя се долавя страшно бързо. Сивата дезинформация е, когато имаме 50% лъжа и 50% истина.
Най-висшата степен на дезинформация, най-професионалната, е тогава, когато говорим за бяла дезинформация. Когато имаме дадено събитие, даден факт, в международните отношения, нещо се е случило някъде по света, за да се опише напълно това събитие трябва да имаме 25 факта, които вие да знаете. Ако ви подадат седем от тях, но ги селектират съвсем целенасочено на базата на вашия начин на разсъждение, вие достигате категорично до грешен извод.“
Най-трудният период в кариерата
“Най-трудно ми беше и най-много съм се притеснявал по време на първия ми мандат във Франция, след като първите две години нямах абсолютно никакъв резултат от своята работа. Като млад бях ужасно амбициозен и не можех да приема, че нямам професионални успехи. Третата година постигнах категоричен успех.
В професионална ми кариера най-абразивен е периодът ми в Министерски съвет - и за здраве, и за емоции. Там човек отива един час по-рано на работа и се прибира два-три часа по-късно.“
Езиците
“Не съм положил специални усилия, за да науча всички тези езици. Баща ми, в края на 50-те години, беше изпратен в Атина в българската легация. На 5-годишна възраст с гърците в Гърция научих гръцки почти като майчин език. Началното ми училище е руско, а прогимназията ми беше във Френския колеж в Атина.
В книгата ми “Разузнаването отвътре“ съм се опитал да споделя професионалния си опит на едни по-разбираем език. Една от главите е много актуална в момента, в нея се обяснява за политизирането на разузнаването.
Най-лесно е човек да каже – “от мен нищо не зависи“ – зависи от усилията на всички нас. Когато масово хората започнат да възприемат истината такава каквато е, а не съгласно своите предварителни предпочитания.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg