Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тайните на една обречена кралица

Мария Антоанета
Снимка: Wikipedia

Една от най-неразбраните личности в историята вероятно е злополучната кралица на Франция Мария Антоанета. Омъжват я на 14-годишна възраст за Луи ХVІ, по онова време 15-годишен инертен, непохватен дебеланко. Критикуват я за какво ли не, включително заради редовните ѝ хигиенни навици, които хвърляли Версай в страх и ужас пред всекидневната баня. Въвличат я без ни най-малко нейно участие в скандал с диамантено колие, но най-неприятното петно върху репутацията ѝ нанася прочутата с арогантността си фраза „Като няма хляб, яжте пасти“, която кралицата никога не е произнасяла. Мария Антоанета споделя съдбата на други прочути жени в историята – да бъде мразена или обожавана, но никога разбирана.

Все пак кралицата на Франция е имала своите тайни и те изплуват днес благодарение на съвременните научни методи. Оказва се, че по времето, когато кралицата е била под домашен арест между юни 1791 и август 1792 г. тя си е пишела със смятания за неин любовник шведски благородник Аксел фон Ферсен.

Писмата на кралицата били редактирани, за да прикрият държавни тайни и да не я компрометират, а интимните части били задрасквани и върху тях са изписвани произволни букви. Днес с помощта на фундаментален метод при който пробата се облъчва с рентгенови лъчи, писмата са разчетени.

„Започва да ми омръзва от това кодиране. Не ми се удава добре, а и постоянно ме е страх да не сбъркам“ четем днес оплакванията на кралицата.

Разкрити са и детайли около организацията на провален опит за бягство.

И така благодарение на флуоресцентната спектроскопия днес учените могат да открият заровени с времето тайни от повредените или редактирани исторически документи.

Подробности за тайните на Мария Антоанета и съвременните и недотам дискретни методи, чуйте в „Науката не спи“ с Никола Кереков.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42