Една от най-неразбраните личности в историята вероятно е злополучната кралица на Франция Мария Антоанета. Омъжват я на 14-годишна възраст за Луи ХVІ, по онова време 15-годишен инертен, непохватен дебеланко. Критикуват я за какво ли не, включително заради редовните ѝ хигиенни навици, които хвърляли Версай в страх и ужас пред всекидневната баня. Въвличат я без ни най-малко нейно участие в скандал с диамантено колие, но най-неприятното петно върху репутацията ѝ нанася прочутата с арогантността си фраза „Като няма хляб, яжте пасти“, която кралицата никога не е произнасяла. Мария Антоанета споделя съдбата на други прочути жени в историята – да бъде мразена или обожавана, но никога разбирана.
Все пак кралицата на Франция е имала своите тайни и те изплуват днес благодарение на съвременните научни методи. Оказва се, че по времето, когато кралицата е била под домашен арест между юни 1791 и август 1792 г. тя си е пишела със смятания за неин любовник шведски благородник Аксел фон Ферсен.
Писмата на кралицата били редактирани, за да прикрият държавни тайни и да не я компрометират, а интимните части били задрасквани и върху тях са изписвани произволни букви. Днес с помощта на фундаментален метод при който пробата се облъчва с рентгенови лъчи, писмата са разчетени.
„Започва да ми омръзва от това кодиране. Не ми се удава добре, а и постоянно ме е страх да не сбъркам“ четем днес оплакванията на кралицата.
Разкрити са и детайли около организацията на провален опит за бягство.
И така благодарение на флуоресцентната спектроскопия днес учените могат да открият заровени с времето тайни от повредените или редактирани исторически документи.
Подробности за тайните на Мария Антоанета и съвременните и недотам дискретни методи, чуйте в „Науката не спи“ с Никола Кереков.
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg