Лиана Харутунян във „Федора“ на Джордано

публикувано на 03.04.22 в 08:40

Снимка: Simon van Boxtel

Международният музикален обмен на Еврорадио позволява на програма „Христо Ботев“ да представи (на 3 април от 14 часа) операта „Федора“ от Умберто Джордано изпълнена концертно на 11 септември 2021 г. за откриването на сезона на хора и филхармоничния оркестър на Нидермандското радио с диригент Джампаоло Бизанти и хормайстор Клаас Йен де Гроот.

Либретото на операта е на Артур Колаути по едноименната пиеса на Викториен Сарду. Пиесата на Сарду привлича вниманието на Джордано още през 1889 г., когато я гледа в Неапол със Сара Бернар в главната роля. Той веднага иска разрешение от Сарду да използва сюжета за либрето, но Сарду отказва, защото по онова време името на Джордано не е познато на никого. След премиерата на операта „Кралица Диас“ през 1894 издателят Едоардо Сондзоньо отново иска разрешение от Сарду. Отново не постигат разбирателство. Едва на третия път, след грандиозния успех на „Андре Шение“ през 1896 е получават съгласие и работата по операта започва.

Премиерата е на 17 ноември 1898 г. в Милано в „Театро Лирико“ и има огромен успех. Главните партии на Федора и Лорис се изпълняват от Джема Белинчони и Енрико Карузо. Арията на Лорис „Amor ti vieta“ се превръща в световен хит и присъства в репертоара на всички тенори до днес. Обикновено се изпълнява и като бис по време на концерти.

Днес „Андре Шение“ и „Федора“ са двете най-поставяни опери на Джордано.
Малко след миланската премиера Густав Малер я представя във Виенската държавна опера. Следва постановка в Париж, а възхищението си от творбата изказват и Жюл Масне и Камий Сен-Санс. Животът на операта продължава и през 20 век, когато е играна в Метрополитън опера, Ню Йорк през 1906 с Енрико Карузо в ролята на Лорис и Лина Кавалиери – Федора. Същата постановка е повторена и през 1920, като този път има 25 представления. След средата на миналия век изглежда вкусовете се променят и „Федора“ се поставя изключително рядко. Знаменателни са записите от 1985 и 1993, първият с Ева Мартон и Хосе Карерас с Джузепе Патане издаден от „Сони“, а вторият с Мирела Френи и Пласидо Доминго с Джанандреа Гавацени от Миланската скала.

През 90-те години се наблюдава възраждане на интереса към „Федора“, с нови продукции в Виенската държавна опера, Ла Скала, Метрополитън опера, Чикагската опера, „Ковънт Гардън“, Национална опера във Вашингтон и „Театър Колон“ в Буенос Айрес. Включват се забележителни певци в продукциите – Мирела Френи, Рената Ското, Агнес Балтса, Катя Ричарели и Мария Гулегина в заглавната роля, както и Пласидо Доминго, Хосе Карерас и Хосе Кура като Лорис. Най-новите представления са тези на Виенската държавна опера от 2003 г., Миланската скала от 2004 г. и Лондон Холанд Парк опера от 2006 г.

Действащи лица и изпълнители:
• Княгиня Федора Ромазова, сопран – Лиана Харутунян
• Граф Лорис Ипанов, тенор – Лучано Ганчи
• Де Сирие, дипломат, баритон – Франко Васало
• Графиня Олга Сукарова, сопран – Валентина Мастранджело
• Греч, бас – Йаспър Леве
• Барон Рувел, тенор – Марсел Бекман
• Лорек, хирург, баритон – Вибе Пиер Кносин
• Боров, лекар, баритон – Мартин Сандерс
• Дезире, слуга, тенор – Линард Врилинк
• Дмитрий, слуга, контралт – Естер Кипър
• Швейцарский пастир, контралт –Тибе Алкемаде
Хор на Нидерландското радия, филхармоничен оркестър на Нидермандското радио, диригент Джампаоло Бизанти, хормайстор Клаас Йен де Гроот.

Снимки: Simon van Boxtel

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Лиана Харутунян във „Федора“ на Джордано

Хитовете на "Смоуки" в романтичната атмосфера на Античния театър

Програма "Христо Ботев" излъчва директно от Варна откриването на ММФ "Варненско лято"

Пианистката Боряна Ламбрева: Най-важното нещо в изкуството е да му служим вярно

Японско турне с "Аларма Пънк Джаз" и heavenphetamine

Епохата Константин Илиев

За осъдените души, тютюна и живия глас на писателя

Антон Угринов с клас по актьорско майсторство в НАТФИЗ

Документалният филм "ТАМ" открива "Раждавица Филм Фест"

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР