Когато започна втората вълна на ковид епидемията популярност доби анекдотът, че това, което не те убива, се връща и опитва отново. Всъщност фразата се отнася до всички болестни патогени, на само до вирусите, но и до бактериите и ако 20 век преминава в комфорта на революцията в медицината, през 21-и всичко живо се готви да отвърне на удара.
Нови болести чакат на хоризонта, а познати заболявания мутират и еволюират, всичко това се случва на фона на засилваща се антибиотична резистентност.
От 1980-те години не са открити нови антибиотици. Както всеки друг бизнес, фармацията поставя печалбата на първо място. Има и друго – разработването на ново антибиотично лекарство отнема (от лабораторията до одобрението за пускане на пазара) отнема около 20 години, а на бактерията са ѝ нужни 15, за да еволюира така, че да развие устойчивост – т.е. старият подход е бавен и трябва да се търсят нови подходи.
Един нова биотехнологичен подход за откриване на антибиотици е завършен. Проектът с ръководител проф. Роберт Пенчовски е значимо откритие, което вече е публикувано в най-престижните международни научни издания. Той е базиран върху създаването на антисенс олигонуклеотиди, които потискат растежа на човешки патогенни бактерии като Staphylococcus aureus in vitro. Това е нова технология за откриване на антибиотици, използвайки нови молекулни мишени и нови молекулни инструменти, което е значително развитие във времена на нарастваща резистентност към антибактериални лекарства.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg