Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Природен калейдоскоп“ на Димитър Караниколов показва Земята отвисоко

Снимка: Димитър Караниколов

Националният природонаучен музей при БАН, WWF-България, Столична община и фотографът Димитър Караниколов се обединиха в подкрепа на кампанията „Часът на Земята“ с фотоизложбата „Природен калейдоскоп“. Тя беше открита в Световния ден на горите – 21 март, и ще остане в откритата галерия в Градина „Кристал“ в София до 1 април.

Кадрите представят пейзажи от България, Мексико, Боливия, Гърция, Турция, Мианмар, Бразилия, Намибия, Ботсуана, Исландия, Индонезия, Малта, Монголия и Танзания.

Тази година на 26 март 2022 г. „Часът на Земята“ ще се проведе в трагичен момент.

Вечерта в събота на 26 март 2022 г. в 20:30 ч. хората по целия свят ще отбележат Часа на Земята като изключат светлините в знак на солидарност с човечеството и планетата и с искане за мир. Ще бъде угасено осветлението на знакови сгради по целия свят.

От WWF изразяват солидарност и подкрепа за народа на Украйна и настояват политици и международната общност да направят всичко възможно да спрат агресията и да наложат мир.

Часът на Земята е още една възможност да покажем съпричастност, да сме заедно, да се грижим един за друг, както и за Земята – общия дом, който споделяме.  

Тома Белев – зам.-министър на МОСВ:

„Обръщаме внимание на проблемите на околната среда, още повече тази година това се случва е във време на война – една война, която ни показа колко крехък е нашият свят, колко лесно може да се промени животът на всеки един от нас, колко лесно може да загубиш дом, семейство средата, в която с живял, и точно затова е важно да показваме красотата на природата – това е работата на майсторите на фотографите, какъвто е господин Караниколов, благодаря ви за това, което сте заснели и което ни показвате, защото това ни позволява да видим красотата на природата, да я опознаем и да се погрижим за нея. В тези дни е важно да мислим за хората и за природата, и за нашите постоянни връзки с нея – кой какво може да направи, за да може тази красота, която виждаме на кадрите, да остане и след нас.“

Доц. Ина Анева – научен секретар в направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ на БАН:

„Благодаря за споделената красота. Всяка снимка излъчва вдъхновение и ни пренася в едни по чист и по прекрасен свят, в който светлината е взела надмощие, ясно се вижда пътят на лъчите а любовта изпълва пространството.

Снимките от птичи поглед ни показват какво мъниче е човекът. Дошъл на Земята за малко – нищо не е негово освен душата, която носи. Именно нея може да развива да разширява да изпълва с благодарност, че е тук сред целия божествен порядък. Ние сме една частица от това единство – от тази велика система, в която всичко е свързано и има дълбок вътрешен смисъл. Веднъж зароден импулсът към търсене на познанието, той се превръща в движеща сила и осмисля всеки миг от нашия живот.

Благодаря на колегите от НПМ към БАН за това, че са едни от най-големите пазители на природата, приели със сърце своята мисия – да разкриват нови природни закономерности и да разкриват тайните на природата и да увличат към науката младите хора.“

Архитект Димитър Караниколов – автор на фотоизложбата „Природен калейдоскоп“:

„Не знам доколко моментът е подходящ за изложби изобщо, в последните дни се говори за трета световна война, за ядрени оръжия. А може би точно сега е добре да покажем колко е красива планетата, на която живеем.

Голяма част от кадрите са правени с дрон, от височина 200-500 м. От толкова високо не се виждат граници, не се виждат държави. Това, което се вижда от високо, е, че всички тези разделения – на партии, на идеологии, на религии са страшно безсмислени и са продукт на човешкия ум.

Това е един поглед от високо – и в пряк и в преносен смисъл.

Темите в изложбата са две:

• По-очевидната е съпоставката на човека с природата – има човешко присъствие или човешка намеса – човекът срещу величествената природата и срещу природните стихии – вижда се, че хората сме като прашинки и сме отскоро и за малко на тази планета.

• Втората тема в изложбата представлява по-абстрактни текстури, които както са част от макросвета, така са и част от микросвета.

Горите на Амазония отгоре приличат на бели дробове, скалните образувания на Памуккале са като костна структура. Реките на Исландия приличат на кръвоносна система. Това показва, че ние сме не само свързани с природата, а хората са част от тъканта на тази природа и сме част от един по-голям и по древен планетарен организъм.“

Веселина Кавръкова – изпълнителен директор на WWF – България:

„От стартирането си през 2007 г. в Сидни, Австралия, инициативата „Часът на Земята“ се разраства до едно от най-значимите световни движения за опазване на природата. Кампанията отдавна не е само на WWF, множество правителствени и неправителствени организации, младежи, заедно с фонда за дивата природа WWF, призовават единодушно за по-решителни действия, за да може до 2030 г. да се обърне процесът на унищожаване на природата.

Тази година на 26 март 2022 г., правим кампанията с тежки сърца – към обичания си призив за опазване на природата, отправяме и още един призив – за мир, съпричастност и за солидарност.

Всички ние можем да изиграем решаващата роля в изграждането на по-добро бъдеще за хората и за планетата – чрез индивидуални действия и колективни усилия. Изберете си някоя кауза и се посветете на нея, защото – подаръкът на доброволния труд е най-ценен и оставя най-голяма следа.“

Часът на Земята е още една възможност да покажем съпричастност, да сме заедно, да се грижим и един за друг, и за Земята – нашия общ дом.

Тома Белев, Ина Анева, Димитър Караниколов и Веселина Кавръкова за изложбата „Природен калейдоскоп“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов криминален роман от Лиз Нюджънт

Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...

публикувано на 04.04.25 в 16:25
Вяра Табакова и Васил Драганов

Нов живот на стари истории

Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..

публикувано на 04.04.25 в 16:05

24 пана показват ролята на азбуката в културната история на славянските народи

В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват  1140 години от успението на св. Методий .  Част от експонатите в "Азбука и история" и "Св. Методий славянобългарски" са ръкопис и старопечатна книга от колекциите на библиотеката, които са свързани с паметта на просветителя и неговата почит сред славянските народи...

публикувано на 04.04.25 в 15:45

"Златният кос" на 50!

В редакция "Хумор и сатира" сме богати с безброй поводи за празнуване. Сега наред е 50-годишнината на фестивала "Златният кос". От 1 април 1975 г. та до днес песните му звучат в най-културното място в радиоефира.  Подробности в неделя веднага след новините в 18 часа , когато ще можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и..

публикувано на 04.04.25 в 15:25

Георги Георгиев – между божественото и демоничното

Творби на границата между скулптурата и поезията, между божественото и демоничното, между световете на "Ангели и демони" – това откриваме в изложбата на Георги Георгиев, която до 13 април може да бъде разгледана в галерия "Нюанс" .  "Ангели и демони", както всъщност се казва и изложбата, припомня думите на Хенри Мур – а именно, че "изкуството е..

публикувано на 04.04.25 в 14:15