Творческият му път е изключително дълъг, цели 60 години! Между 30-те и 90-те години на 20 век той снима различни събития от всички сфери на живота у нас в града и в селото, бит и портрети, политици и хора от различни прослойки, включително лов и риболов, туризъм, спорт, от областта на културата. Един от най-изявените автори на фоторепортажа у нас. Той е Тодор Славчев (1900-1992), а творческата му биография следва освен обикновения живот, така и важните събития през този дълъг период, в който у нас настъпват различни промени. Така фотографиите му, които са между репортажната фотожурналистика и художествената фотография стават своеобразна хроника на българския живот, пренасят случилото се през времето.
„Тодор Славчев сам е цяла фабрика за образи, която не спира производството си в продължение на шест десетилетия“, пише за него Георги Лозанов. Разглеждайки снимките, пред нас се разкриват не само спецификите на съответното историческо и политическо време, но много повече – един автентичен свят, неподправен, истински. Тези фотографии разказват без думи.
Неговата внучка Яна Узунова днес се грижи за това безценно наследство – осъществена е голяма изложба на Тодор Славчев в Националната галерия „Квадрат 500“ през 2020 г., издадена е и монография с негови снимки. По повод 30 години от кончината му ето споделената от нея биография на дядо ѝ на страницата му във фейсбук:
„Тодор Славчев е роден през 1900 година в Пловдив, от 1930 година се установява постоянно в столицата. Член на Дружеството на фотожурналистите в България от 1934 г. От 1929 до-1946 г. Славчев е редактор и главен редактор на списание „Трудови вести“, където публикува свои снимки на социална и трудова тематика. През 1941 г. той посещава Вардарска Македония и заснема изгледи, бит и общественозначими събития в Скопие, Охрид и други селища. Славчев сътрудничи като фоторепортер на вестниците „Утро“, “Заря“, “Дневник“, “Днес“, “Вечер“ и „Нашенец“. При бомбардировките над София през 1944 г. редакцията му на Пасаж „Св. Никола“ е разрушена, а голяма част от фотоархива му изгаря. Тодор Славчев снима на Девети септември в столицата. През есента на 1944 г. издава със свои средства брой първи на сп. „Фотожурналъ“, богато илюстрирано с негова репортажна фотография на актуални събития в страната. Участва като доброволец фотокореспондент във Втората световна война (1945 г.), като пренася фотолабораторията си. По случай 1 май 1945 в Унгария Тодор Славчев организира фронтова фотоизложба, включваща снимки на много фотокореспонденти. След войната работи като фотосътрудник на списанието на БЧК, във в. „Земляк“, както и като щатен фоторепортер на вестниците „Свят“ (1948-1949), „Народен спорт“ (1951-1953) и „Кооперативно село“(1954-1960). След пенсионирането работи активно и до края на живота си за СБЖ, в. „Поглед“, сп. „Славяни“, сп. „Лов и риболов“, в. „Трезвеност“, сп. „Български воин“, в. „Литературен фронт“ и др.
Тодор Славчев е участвал в множество общи фотоизложби преди и след 9.09.1944 г. През 1937 г. той организира първата по рода си изложба „Борба срещу трудовите злополуки“, чиято фотографска част е изцяло негова. През 1989 г. прави своя авторска фотоизложба. Носител е на множество отличия, медали и дипломи. Носител е на званието фотограф-художник от 1970 г., Заслужил деятел на културата (1984 г.), както и Майсторската награда на СБЖ (посмъртно).
Тодор Славчев остава безпартиен през целия си живот. Искал е творчеството му да бъде разглеждано през призмата на родолюбието и човеколюбието, които най-точно описват неговата същност.“
Чуйте разказа на Яна Узунова, внучка на Тодор Славчев.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста,..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg