Музиката на Моцарт от 1785 г. в новия компактдиск на Лейф Уве Андснес и KO „Малер“

Лейф Уве Андснес и камерният оркестър „Малер“ продължават своето сътрудничество с компактдиска Mozart Momentum – 1785. В него представят произведения, които Моцарт пише през тази година от живота си. Това е първият от два компактдиска, като вторият ще бъде посветен на следващата година – 1786.

Албумите са част от по-голям проект на Андснес и камерния оркестър „Малер“, посветен на музиката на Моцарт, който обхваща концертни турнета, фестивали и образователна програма, като инициативата е започнала още през 2019 година. Особено интересно е включването в проекта на игра, наречена „Разопаковане на Моцарт“, чрез която участниците могат интерактивно да станат част от ансамбъла и да съпреживеят груповото създаване на музика чрез взаимодействие с кутии, които изпълняват отделни партии от концерти на Моцарт. Играта е насочена както към ученици, така и към зрялата публика, тъй като инсталацията е разположена и във фоайетата на концертни зали.

Годините 1785 и 1786 са едни от най-плодотворните в живота на Моцарт не само откъм брой създадени произведения, но и откъм развитие на композиционния му стил. Ето какво казва Лейф Уве Андснес пред списание „Грамофон“ за музиката на Моцарт от този период: „В тези концерти се извършва такова развитие, че човек би си помислил, че на композитора са му били необходими 15 или 20 години. Но на Моцарт са му трябвали само 3. Всички тези произведения са гениални, разбира се, но въпреки това в Концерт № 20 той прави нещо абсолютно революционно. Разделя пианото и оркестъра много повече и когато солистът влиза за първи път, то е със съвсем различна музика от тази, която ансамбълът е представил в експозицията“.

Рядко изпълняван концерт на Моцарт от този период е № 22, като Андснес споделя следното за него: „Една от възможните причини, поради които този концерт се изпълнява по-рядко, е може би неговата трудност. Когато става дума за клавирна техника, той е две нива по-сложен от другите особено ако искаш да направиш добре финала, където има пасажи в октави и в двете ръце – този стил на композиране много напомня на Лист. В същото време произведението заема толкова централно и важно място в творчеството на Моцарт. Това е най-дългият и най-грандиозният от всички концерти. Този менует, вмъкнат в последната част, удължава произведението особено много. И се чудя дали не е препратка към първия шедьовър на Моцарт в този жанр – концерт № 9, който също е в ми бемол мажор и където отново се случва същото. Това са единствените два концерта, в които Моцарт осъществява нещо подобно. Това е толкова оперен момент; човек може да си го представи като един от онези малки ансамбли по време на операта „Дон Жуан“.

По време на предаването „Музик мания“ тази сряда (23 март от 14 часа) ще имате шанс да чуете интерпретациите на Лейф Уве Андснес и камерния оркестър „Малер“ в тези и други произведения, създадени през 1785 година.

Снимки: mozart-momentum.com