Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Графенът: митове и реалност

Снимка: Rawpixel

Графенът е изолиран за първи път през 2004 г. от ръководителя професор Андре Гейм и Константин Новосьолов, за което двамата са наградени с Нобелова награда през 2010 г. Графенът има дебелина само един атом и е известен като най-тънкия материал на Земята. Той е 200 пъти по-здрав от стоманата и непроницаем за всички газове и течности, с голям потенциал за употреба, например антикорозионни покрития, непромокаеми опаковки и суперкондензатори.

През 2013-та проектите „Графен“ и „Човешки мозък“ печелят най-големия конкурс за върхови научноизследователски постижения в историята Графенът има една изключителна комбинация от физически и химически свойства: той е най тънкият материал, неговата електропроводимост е много по-добра от тази на медта, якостта му е 100-300 пъти по-висока от тази на стоманата, а оптичните му свойства са уникални. Използването на графена стана възможно благодарение на европейски учени през 2004 г., като се очаква веществото да се превърне в „материал-чудо“ на 21-ви век (какъвто бяха пластмасите за 20-ти век), включително да замени силиция в продуктите на ИКТ.

Графеновият оксид е производен на графена и е в по-разтворима форма. В момента все още се извършват изследвания на възможните му приложения за различни медицински цели. Именно графеновият диоксид „нашумя“ сред по-широката публика покрай неверните твърдения, че се съдържа във ваксините против Covid-19 и това е отправната точка на разговора с Наско Стаменов за това какво е графенът и къде намира приложение.

Наско Стаменов припомня и нещо много важно – а именно моментът „Еврика“ в науката никога не идва просто така, винаги е следствие на дълга и упорита работа. А тя на свой ред е в основата на пътя на човечеството напред.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42