Кои са темите, които ще бъдат обсъдени на Осмия Кохезионен форум в Брюксел и как и в каква посока войната променя европейския дневен ред?
Темата коментира в “Нашият ден“ Лиляна Павлова, вицепрезидент и член на УС на Европейската инвестиционна банка:
“Поставихме си нова амбициозна цел, а това е 45% от средствата, които банката годишно инвестира, да бъдат насочени в подкрепа на проекти в изпълнение на всички дейности по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фон и тези проекти, което към момента е около 20 млрд. евро годишно. Това е средната стойност на инвестициите, които банката предоставя в допълнение към програмите.
Към тези 11 млрд. евро, които има за България по линия на кохезионната политика, нашата цел е да допринесем и разширим подкрепата си в няколко направления.
Едното е иновация и дигитализация, защото, ако искаме да постигнем заетост, икономически растеж и устойчиво развитие, начинът е подкрепа за малкия и среден бизнес, който е гръбнака, както на европейската, така и на българската икономика, за да може компаниите да бъдат равностойни и в крак със съвременните тенденции.
Новият момент в кохезионната ни стратегия е именно, че за кохезионните държави, особено за най-слабо развитите региони, ще финансираме приоритетно иновации. Дори такъв тип иновации да има в по-старите и по-добре развитите държави членки, при нас е възможно, ако този тип иновативни проекти се предлагат на българския пазар, те да бъдат допустими за директно финансиране.
Ще продължим инвестициите в инфраструктура – в екологична и транспортна, които са много важни, за да можем да изравним различията в регионите. Ще продължим инвестициите и в образователна инфраструктура.
Много важен елемент в новия програмен период са дейностите, свързани с механизма за “справедлив преход“.
Първият стълб е насочен към централните власти за подкрепа на проекти за тези региони в преход, които трябва да извървят пътя на декарбонизацията.
Също и стълба по подкрепа на малки и средни предприятия и по третия, който е за подкрепа за местните власти.
Друг важен момент е нашата подкрепа за реализацията на идентифицираните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, защото пандемията в някаква степен засили необходимостта за прилагане на тези целенасочени мерки за развитието на регионите.
Тук нашето участие ще бъде в две направления. Първото е финансови инструменти за подкрепата на малките и средните предприятия, а другият елемент, по който водим разговори с правителството, е подкрепа за индустриалните зони.
Чуйте от целия разговор в звуковия файл подробности за най-важните проекти.
Темата коментира в “Нашият ден“ Лили Големинова:
“От форума се очакват много отговори, но по-важно е да се зададат тези въпроси, които са свързани със сближаването на регионите.
Според доклада това от една страна, върви напред, по отношение на държави като нашата, в сравнение с изоставане на някои държави от Южна и Югозападна Европа.
От друга страна, затварянето на границите покрай пандемията доведе до фактори, които увеличават тази разлика между регионите, чиято основна цел е запълването на тези разлики.
Няколко ще бъдат насоките, в които ще се говори от днес за утре. За една Европа, която е много по-включваща и по-реактивна и конкурентноспособна.
Вече се говори и за право на достъп до изключително високоскоростен интернет, каквото имат двата от трима граждани средно в ЕС и само 1 от 6 в селските региони.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
"Нашият ден" предлага на своите слушатели втора част на интервюто с Александра Белинова-Морган, правнучка на една от най-видните личности в българската история – Ивaн Евстратиев Гешов – български министър-председател, един от основателите на Българското книжовно дружество; директор в БНБ, чийто подпис стои под първата емисия български левове...
За потенциала на ЛАРП (форма на ролева игра) да се използва за обучение, подобряване на комуникацията, работата в екип, взимането на решения и други полезни неща разговаряме във "Време за наука" с Илина Конакчиева , автор на учебно помагало за използване на ЛАРП игри в образованието. ЛАРП е съкращение от английското понятие Live Action Role..
Какво ни казва за променящия се свят на производителния труд изследването Broken class, Broken Glass – разговор във "Време за наука" с антрополога д-р Димитра Кофти. Д-р Кофти базира своите изследвания на теренни проучвания в България и Гърция. Тя е автор на докторантско изследване върху променящите се трудови отношения в контекста на..
Българите имат малко познания и недобра преценка по отношение на тегленето, оползотворяването и управлението на изтеглен кредит. Поне това казва статистиката, според която един на всеки трима работещи има проблемен дълг. Какво е да си длъжник в България? Кой и как трябва да помогне на хората, изпаднали в неплатежоспособност, да си "стъпят на..
На 22 април 1970 г. в САЩ за първи път е отбелязан Денят на Земята. В проявите тогава се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ. Идеята е да се привлече вниманието на хората към..
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
Последното заглавие в репертоара на театър "Възраждане" е приказката "Бременските музиканти" по братя Грим. В тази адаптация на класическия текст..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg