„Не изглежда да има някаква атака, насочена срещу руските артисти в момента. По-скоро има опасения от страна на организаторите на концерти в оперните театри за възможни провокации и действия от страна на публиката, които да застрашават сигурността“, смята диригентът на Симфоничния оркестър на БНР Марк Кадин. В „Какво се случва“ той коментира въпроса с ограничения достъп до световните сцени на руските класически музиканти.
Кадин е на мнение, че ако изобщо съществува такова нещо като репресия спрямо артистите от Русия, то тя е насочена към тези, които подкрепят войната или не изразяват позицията си спрямо нея.
С това се съгласи и оперната прима Александрина Пендачанска:
„В този момент, в който е настъпило едно разделително време, няма как да не пострадат и такива, които може би са се надявали, че няма да пострадат. Тези изпълнители, тези музиканти, тези хора, действително много талантливи, които са били и са останали зад завесата на руската пропаганда, или пред завесата може би е по-добре да го кажем, няма как да не пострадат в тази ситуация.“
Пендачанска припомни, че „културата е и винаги е била част от всички апарати, които са си служили с пропаганда за своите цели“, а историята не прощава и рано или късно „Путин ще остане една позорна, черна страница от историята на Европа, Русия и света“. Светът от своя страна ще продължи да съществува, ще се стигне и до някаква светла посока, която обаче ще бъде изстрадана.
Въпросът, който всъщност трябва да ни вълнува, е какво ще се случи със следващите поколения, които тепърва ще плащат за това, което се случва днес.
Как децата, които са в центъра на тази нежелана война, ще изживеят своето споделено бъдеще? Как ще излезем от света на пропагандата, която ни превзема с всеки изминал ден, и ще успеем ли да запазим живо доброто, което се събуди в разгара на разрухата? Ще можем ли да бъдем съпричастни с онези, които бяха лишени от избор и от които зависи не само днес, но и утре?
Чуйте повече от Марк Кадин и Александрина Пендачанска в звуковия файл.
Венецианското биенале за съвременно занаятчийско изкуство "Хомо Фабер" е инициатива на фондацията за творчество и занаятчийство "Микеланджело", базирана в Швейцария, която подпомага съвременните занаятчии по цял свят и насърчава едно по-хуманно, приобщаващо и устойчиво бъдеще. Вече трата година в престижния форум без аналог в света участват..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект, осъществен в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия. В рамките на проекта бяха проведени..
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект,..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg