Жената е чувство. От онова, което те връхлита веднъж в живота, но те държи дълго. Утаява се в теб, пропива се в кожата ти, в мислите ти, в същността ти. А когато усети, че те е превзела, не се свени да поиска още. И получава още. Жената е вихър. Завърта те в своя свят и те кара да танцуваш в него, но само на нейната музика. Жената е душа, дълбока като океан, в който можеш да плуваш с делфини, но и бавно да се давиш, докато не потънеш съвсем. Жената е едновременно и ангел, и дявол. Тя е свенлива и нежна, фина и крехка като цвете, обвило стъкло. Но е и невъздържана и дива, нетърпелива и рязка. Буря, побрала цялата си мощ в кутия от бижута.
Жената е любов, тя е дом, уют и семейство, път и пътуване. Огън и жупел. Жената е магия, необяснима, често неразбрана, но много желана. Жената е избор. Такъв, какъвто всеки иска да направи за себе си, а самата тя все между избори се лута. Ще ви кажат, че жената не знае какво иска. Но всъщност само жената знае какво наистина иска – всичко и нищо, разум и емоция в едно, енергия, страст и обич. Песен, по-нежна от коприна, но силна като за трима. Жената е крайност, към която всеки прибягва. Тя е стихия, от която всеки бяга, но и която всеки иска да увладее. Жената е всичко, което мъжът не е. Разбира се, и обратното е валидно.
В женския месец – така противоречив и неподвластен – в „Какво се случва“ се заговори за тази вселена, тази вечна енигма – жената. За нейния образ и подобие в света на визуалното изкуство и за внушенията, които тя има.
Според изкуствоведката Лиза Боева образът на жената изначално е сложен и нееднозначен. Той минава през различни етапи, системи и културни погледи. Навярно обаче всичко тръгва от идеалната възлюбена, иконичната дама на сърцето, от образа на една светска дама, която същевременно е и богородица. От Беатриче, без която за Данте раят е безсмислен. И стига до днешния ден, в който жената няма нужда от посредник, за да изобрази себе си – еманципирана и самодостатъчна. Въпреки това Лиза Боева е на мнение, че именно погледът отстрани е по-интересен.
Фанка Борисова е самороден талант. Художничка, чиито творби минават през душата и са дълбоко изживени. В тях винаги откриваме жената – въпреки всичко. Фанка рисува в дома за хора с умствена изостаналост, където живее. Признава, че намира спасение и радост, докато го прави. Тя е себе си и всяка друга, когато изобразява своите женски образи. В тях има енергия, финес, красота, мистика и мечтание, дързост и свобода. Често съзираме и майката, изобразена в черно-бяло, която липсва в живота на Фанка, но и чието отсъствие е накарало художничката да повярва, че изкуството е навсякъде, а жената е всичко, което човек може да поиска да бъде.
Фанка Борисова разказва още в звуковия файл.
Жената е обект на фотографията, но често е и човекът зад обектива. Виждаме я красива, независима и силна, със специфична чувствителност към света, времето и пространството. Тя не се нужда е от украшения и прекалено много цвят, а само от вяра в себе си и възможностите си.
Повече за подхода към жената във визуалното изкуство разказва фотографката Диляна Гергова.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста,..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg