Благодарение на международния музикален обмен на Еврорадио, на 13 март от 14 часа програма „Христо Ботев“ ще представи едноактната версия на операта „Борис Годунов“ в авторската редакция на Модест Мусоргски от 1869 г. Изпълнението е от 9 октомври миналата година на хора и оркестъра на Метрополитън опера, Ню Йорк. Себастиан Вайгл ръководи състава, хормайстор е Доналд Палумбо. Това е версия в седем картини и се изпълнява без пауза.
Действащи лица и изпълнители:
• Григорий, самозванец, тенор – Дейвид Бат Филип
• Принц Василий Иванович Шуйски, тенор – Максим Пастър
• Шчелкалов, бас-баритон – Алексей Богданов
• Борис Годунов, бас-баритон – Рене Папе
• Пимен, бас – Айн Ангър
• Варлаам, бас – Райън Спидо Грийн
• Никитич, бас – Ричард Бърнстийн
• Митюхо, бас – Брадли Гарвин
• Ханджийка, мецосопран – Чина Ван
• Мисаил, тенор – Брендън Райън
• Полицай, бас – Кевин Бърдет
• Ксения, сопран – Ерика Байкоф
• Фьодор, мецосопран – Меган Марино
• Дойка, контраалт – Ив Джилиоти
• Болярин, тенор – Марк Шаултър
• Юродливия, тенор – Майлс Миканен
Съдържание на операта
Сцена I
Борис Годунов се е оттеглил в Новодевичeския манастир край Москва. Стрелците принуждава тълпата да моли Борис да стане цар на Русия. Боляринът Шчелкалов обявява, че Борис все още не е съгласен да се възкачи престола и оплаква ужасяващата мизерия в Русия. Шествие от поклонници се моли на Бог за помощ. Стрелците предупреждават тълпата да бъде в Кремъл на следващата сутрин, готови да приветстват царя.
Сцена II
На следващия ден камбаните на Москва възвестяват коронацията на Борис. Новият цар, обзет от страх и меланхолия, моли Бог да бъде благосклонен. Той кани хората на празник. Народът се радва.
Сцена III
В Чудовия манастир монахът Пимен пише последната глава от своята история на Русия. Послушникът Григорий се събужда от кошмар и изразява съжаление, че не е вкусил славата във войната. Той разпитва Пимен за мъртвия царевич Дмитрий, законен наследник на трона. Пимен разказва за събитията от убийството на Дмитрий (убийците са замесили Борис) и споменава, че царевичът е бил на възрастта на Григорий. Григорий решава да избяга от манастира.
Сцена IV
С мисия да разобличи Борис и да се провъзгласи за царевич Дмитрий, Григорий се опитва да премине в Литва, за да намери подкрепа за своята кауза. Той попада с двама скитници монаси, Варлаам и Мисаил, в хан близо до границата и ги използва като прикритие. Щом започва да разпитва за посоката на границата, кръчмарката го предупреждава, че границата е силно охранявана. Влиза полицай със заповед за ареста на Григорий. Офицерът е неграмотен, така че Григорий чете заповедта, като заменя своето описанието с това на Варлаам. Но Варлаам може да чете и разкрива лъжата. Григорий избягва, преследван от Стрелците.
Сцена V
В покоите на Борис дъщеря му скърби за смъртта на годеника си. Борис я утешава нежно, разговаря със сина си за наследяването на трона, след което се замисля за съдбата си. Всичко, което прави за народа си, изглежда се обърква и той се оказва виновен за всичко след убийството на царевича. Шуйски, носи новини за появата на претендент за руския престол, подкрепян от полския двор и папата. Когато Борис научава, че самозванецът твърди, че е Дмитрий, той е дълбоко потресен. Шуйски отново го уверява, че истинският царевич всъщност е убит и разказва, че е видял тялото на момчето след убийството му – в продължение на три дни нямало признаци на разлагане, а само мистериозно излъчване. Шуйски си тръгва, а Борис е обзет от мъчителни видения. Пред него сякаш идва призракът на Дмитрий. Разкъсан от вина и съжаление, той се моли за прошка.
Сцена VI
Пред катедралата „Св. Василий Блажени“ в Москва гладуващи селяни спорят дали царевич Дмитрий все още е жив, тъй като до тях достигат новини, че войските му са близо. Група деца измъчват Юродливия и крадат последната му копейка. Когато Борис и свитата му излизат от катедралата, за да раздават милостиня, Юродивият моли Борис да убие децата, както е убил Дмитрий. Шуйски заповядва да хванат Юродливия, но вместо това Борис моли обвинителя си да се моли за него. Безумният отказва да се застъпи за убиец. Когато свитата на Борис минава и хората се разпръсват, Юродливия оплаква тъмното бъдеще на Русия.
Сцена VII
В Думата съветът на болярите издава смъртна присъда на Самозванеца. Шуйски пристига с разказ за халюцинациите на Борис за убития царевич. Борис внезапно нахлува, объркан и разговаря с мъртвото дете. Когато възвръща самообладанието си, Шуйски извежда Пимен пред Думата. Пимен разказва за човек, който бил излекуван от слепота, докато се молел на гроба на Дмитрий. Борис отново изпада в криза. Той изпраща болярите, вика сина си Фьодор и го назовава наследник на трона. Сбогува се нежно с децата си и умира.
Снимки: metopera.org
Прочутият мюзикъл "Криворазбраната цивилизация" по пиесата на Добри Войников оживя на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Режисьор на спектакъла е Николай Гундеров, познат на публиката с неподправения си почерк в жанра комедия. Той е и сценарист на новия текст по пиесата на Добри Войников, където героите са поставени в..
Тазгодишното, 54-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – уникален празник на музикално-сценичните изкуства, едно от най-значимите събития в културната карта на България, ще започне на 21 ноември с премиера на домакините от Старозагорската опера – две едноактни творби на Пучини. Финалът ще бъде на 4 декември с "Рейнско..
Роденият в Германия композитор Георг Фридрих Хендел е сред най-популярните личности от артистичния свят на Лондон от началото на 18 век. Неговата опера "Орландо", създадена през 1733 г. има п о-скоро артистичен, отколкото популярен успех при първите си представления. Музиката на Хендел съчетава бароково изобилие и едновременно с това лекота на..
Италианското либрето е адаптирано от L'Orlando на Карло Сиджизмондо Капече по "Орландо фуриозо" на Лудовико Ариосто. Премиерата е на 27 януари 1733 г. в Кралския театър в Лондон. Действащи лица: • Орландо, рицар – алт кастрат (днес контратенор или мецосопран) • Анджелика, принцеса на Катай – сопран • Медоро, африкански принц – контраалт (днес..
Тазгодишното, 54-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – уникален празник на музикално-сценичните изкуства, едно от..
Кой е родоначалникът на българите и какъв е нашият произход? В най-новия си роман Людмила Филипова се връща хилядолетия назад, за да разкрие откъде..
Сравняват го с Кормак Макарти и Уилям Фокнър, а защо не и с Оруел. "Пророческа песен" е петият му роман, за който през 2023 г. получава наградата "Букър"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg