Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Почти човешки

Хората и роботите всъщност си приличат повече, отколкото се различават

Снимка: ratio.bg

Нерядко определяме мозъка като биологичен компютър, говорим за „мозъчен интерфейс“ и не пестим инженерните метафори, към които биолозите се отнасят недоверчиво. Истината е, че изкуственият интелект напомня доста на човешкия мозък, но е по-бърз и ефективен.

Опасенията, че роботите изместват човека от все повече дейности, ще се запазят и засилят, но най-интересните неща се случват, когато биологията и изчислителните науки се срещнат не като съперници, а като съмишленици.

Добър пример за това са изкуствените невронни мрежи, които намират редица приложения и помагат на хора с различни заболявания.

Грубата изчислителна мощ на машини като Дийп Блу, която побеждава Гари Каспаров на шах, са базирани върху символичен алгоритъм. Друг голям раздел представлява т.нар. "несимволичен изкуствен интелект" – алгоритъм, който се самообучава, подобно на човешките неврони.

„Все още сме далеч от т.нар. "сингуларност", когато алгоритмите ще придобият съзнание. На този етап те напомнят на изключително надарени деца с аутизъм – много са добри в конкретна област: да разпознават обекти, звук, глас на хора, да управляват кола – но ако им дадете друга задача, те ще се провалят тотално заради неспособността си да генерализират.

На този етап Светият граал на търсенията е т.нар. "общ изкуствен интелект", който да може да прави различни задачи, да е гъвкав и да се справя в различни ситуации, но имаме едни 10-15 години, докато това стане“, казва Александър Иванов, който разказва за това имат ли алгоритмите предразсъдъци, или репродуцират заложените от човека програми.

Той е лекторът на събитието „I, Robot, I, Human“, организирано от Рацио на 10 март, четвъртък от 19 ч. в клуб „Терминал 1“.

Александър Иванов е носител на престижната стипендия „Cristopher Welch“, която е била присъждана на трима Нобелови лауреати. Той е магистър по невронаука в University of Oxford и наскоро получава и докторска степен по Системна и изчислителна невронаука.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42