„В историята на българската литература са добре известни начинанията по каталогизиране на актуалната литературна продукция за определени календарни години, намерили своите първи печатни публикации в авторитетни периодични издания. Като жест именно на такава традиция, в списание „Страница“ започнаха да се появяват годишни обзори на прозата и поезията от началото на новия 21-ви век“, пише в уводните си думи „За тези страници“ Гергина Кръстева. Тя прави от 2012 година такива годишни обзори на българската поезия на страниците на списанието.
Закономерно те се появиха като втора книга на Сдружение „Литературна къща“, Пловдив, което издава и сп. „Страница“. Получила се е много интересна и полезна книга „Гласове и страници от вчера“. Редовните му читатели ще видят, че, събрани в едно книжно тяло, тези рецензии придобиват още качества. Те се сговарят, дебатират едни с други, очертават една по-цялостна картина на българската поезия, посочват имена и тенденции, издателски практики, конкурси и награди.
Разбира се, малко хора си дават сметка, че да се проследи тази литературна продукция от около 300 стихосбирки (вижте библиографията в края на книгата), да се напишат текстовете за тях, да се обобщят отделните години е къртовски труд и дълбоко познаване на литературния контекст, на литературната традиция, както и възможности за надзъртане в литературното бъдеще.
Бавна, самотна и трудна е работата на литературния „наблюдател“, микроскопска и без очаквания за благодарности. Но трябва да благодарим на доц. д-р Гергина Кръстева за усилията и всеотдайността, довели до книгата ѝ „Гласове и страници от вчера“, защото по думите на проф. Никола Георгиев, когото цитира – „добрата литературна история не само описва литературния процес, но и се включва в него, става част от него“. Страниците от „вчера“ след време ще са част от литературната ни история.
Чуйте Гергина Кръстева.
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан. Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..
Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..
Архивите са живи в "Terra Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора. Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg