„В историята на българската литература са добре известни начинанията по каталогизиране на актуалната литературна продукция за определени календарни години, намерили своите първи печатни публикации в авторитетни периодични издания. Като жест именно на такава традиция, в списание „Страница“ започнаха да се появяват годишни обзори на прозата и поезията от началото на новия 21-ви век“, пише в уводните си думи „За тези страници“ Гергина Кръстева. Тя прави от 2012 година такива годишни обзори на българската поезия на страниците на списанието.
Закономерно те се появиха като втора книга на Сдружение „Литературна къща“, Пловдив, което издава и сп. „Страница“. Получила се е много интересна и полезна книга „Гласове и страници от вчера“. Редовните му читатели ще видят, че, събрани в едно книжно тяло, тези рецензии придобиват още качества. Те се сговарят, дебатират едни с други, очертават една по-цялостна картина на българската поезия, посочват имена и тенденции, издателски практики, конкурси и награди.
Разбира се, малко хора си дават сметка, че да се проследи тази литературна продукция от около 300 стихосбирки (вижте библиографията в края на книгата), да се напишат текстовете за тях, да се обобщят отделните години е къртовски труд и дълбоко познаване на литературния контекст, на литературната традиция, както и възможности за надзъртане в литературното бъдеще.
Бавна, самотна и трудна е работата на литературния „наблюдател“, микроскопска и без очаквания за благодарности. Но трябва да благодарим на доц. д-р Гергина Кръстева за усилията и всеотдайността, довели до книгата ѝ „Гласове и страници от вчера“, защото по думите на проф. Никола Георгиев, когото цитира – „добрата литературна история не само описва литературния процес, но и се включва в него, става част от него“. Страниците от „вчера“ след време ще са част от литературната ни история.
Чуйте Гергина Кръстева.
Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..
Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..
"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..
На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..
Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg