Френският литературен критик и журналист и българофил Ерик Ноло представи първия си роман – „Последна спирка Русе“ в България, в столичното пространство „Ялта арт руум“. Книгата представя Деляна и Серж, българка и французин. Тя е блестяща студентка, франкофон, а той – журналист и писател, избрал да живее в България. Свързва ги влечението им към френската литература. Деляна изоставя учението, постъпва на работа в нощен клуб и след бурно съжителство пътищата им се разделят. За да се срещнат отново. Какви са перипетиите пред двамата герои, как в напрегнатата криминална интрига Ерик Ноло умело вплита сюжети и персонажи от близкото минало и от днешния ден на България, картини от Русчук, града на Елиас Канети; как и защо се влюбва Ерик Ноло в България, историята на работата му като учител у нас в Сливен и как се ражда идеята да създаде издателство за български книги във Франция, споделя Ерик Ноло:
„В моя роман двамата основни персонажи сключват брак, после се развеждат. Една нощ обаче, Деляна – главната героиня се забърква с българската мафия и попада в опасност, и решава да избяга при бившия си съпруг, просто за да се скрие при него. Но това е началото на поредица от опасности, в които се забърква. Така изведнъж и двамата – и Деляна и Серж вече имат проблем с мафията, тя се опитва да избяга, качва се на автобус от София до Русе, и така започва една криминална история, но тя е любовна едновременно с това. И бих казал, че има три основни персонажи в моята книга – това са Серж, французинът, Деляна – българката и страната България, описвам страната като основен образ в книгата.
Преди много време за първи път попаднах в България, беше през 1986 година, изглеждаше ми доста екзотично страната. Прекарах няколко часа в София, но след това заминах за Сливен, почувствах го доста различно като град. В сюжета, когато Диляна отива при бившия си съпруг, тя минава през мястото на бившия Мавзолей на Георги Димитров, и вие знаете, това е важна част от българската история. Аз съм посещавал това място, запознат съм с причината за неговото разрушаване, но се учудвам, че има млади хора, българи, които не са запознати с тези исторически факти, някой от тях дори нямат представа къде е бил мавзолеят. Това е част от историята на родината им и трябва да са запознати. А парадоксалното е това, че аз като чужденец го знам, защо има млади българи, които не са се поинтересували. Затова съм вметнал такива исторически факти, които да имат и опознавателен характер за читателите, за историята, за промените в България, културата и обстановката през годините.
Годините ми като учител в Сливен са може би едни от най-прекрасните години в живота ми, защото имах много силна връзка с учениците си. Те бяха много впечатлени, че имат учител французин. И знаете ли, аз не бях много по-възрастен от тях, бях на 25 години, а те на 15-16 и сякаш говорехме на един език, разбирах ги, те непрекъснато искаха да научават нови и нови неща за Франция, за мен, имахме много ползотворно време. Наистина прекрасни години.
Един ден Красимир Кавалджиев ми разказа за един от най-добрите български романи, написан от Светослав Минков и Константин Константинов и планирах да я издам във Франция, но само тази конкретна книга, и след това нямах намерения да продължавам да бъда издател. И Красимир преведе книгата, във Франция книгата постигна добър успех, въпреки че беше странна, французите я харесаха. И така реших да продължа да работя като издател и да развивам издателство и това се превърна в моя професия за период от 15 години.
Бях много впечатлен и до днес съм от българската литература. И съм благодарен на българската литература, защото тя стартира моята работа като издател. Йордан Радичков не може да бъде сравнен с никой друг писател. Бих казал, че има радичковизъм, той е един, начинът, по който пише е неподражаем. Имах привилегията да го познавам лично. Един път, когато бях в София прекарахме няколко часа заедно. Една от малко познатите му книги „Прашка“ или „Хрониките на Черкаски“ е една от любимите ми книги като цяло. Неговите книги, които са типично български като бит в сюжета, защото действието се развива в българското село. Но с неговия език стават универсални, и могат да бъдат разбрани от всички хора по света.
Някои критици казват, че в мен присъства стилът на писане на Жорж Сименон, но вие знаете това е първия ми роман, Сименон е гений, един от най-големите писатели в историята на литература. Поласкан съм за това сравнение, но отказвам този комплимент, защото съм дебютант като писател, а той е автор, който е написал много и е голямо име. Но той наистина е един от любимите ми автори, така че за мен е чест, че моето име се свързва с неговия начин на писане.“
Френският литературен критик – Ерик Ноло за първия си роман – „Последна спирка Русе“ – любовен трилър, разгърнат на фона на българския градски и природен пейзаж и на родната действителност през погледа на французин българофил, който автора вече представи в София. На 28 февруари ще представи и в Русе в зала „Константин Димчев“ на Доходно здание. А на 1 март от 18 часа писателят ще гостува в зала „Май“ в сградата на Община Сливен.
"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов. В "Артефир" популярният български историк, византолог, публицист, поет и преподавател във Великотърновския университет представя своето литературно пътуване из душите и сърцата на знатните български предци – от Античността до ХХ век. Проф. Павлов е..
"Последна стъпка" е най-новото заглавие в репертоара на Народния театър. Премиерните дати са на 16 и 17 април от 19.00 часа на Камерна сцена . Сценичната версия и режисурата са на Йордан Славейков, който пренася на сцената едноименния си роман. "Аз съм човек на театъра, след това започнах да пиша, и не ми беше много трудно от епоса, от разказа,..
"Поколение в кадър" е фотографска изложба, в която в 45 снимки 15 млади творци разказват за битките, които младото поколение води или припознава като свои каузи. Авторите са от курса "Фотографията като изкуство и бизнес" на Мариян Томов. Сред темите, които засяга проектът, са разрухата на басейна на ЦСКА в София, сгради на Александровска..
В книгата си "Това, което видях от Балканската война" Симеон Радев описва как стои с войниците на Босфора и те го питат какво е това отсреща. Азия, им отговаря той. А ние тук какво сме, го попитали. Ние сме Европа, им казал той. И те били много учудени, защото Европа им се струвала безкрайно чужда и далечна. Цитирам по памет тази случка отпреди..
Днес (16 април) се открива изложбата на Зои Север "Израел от сапфир и злато: Приказка за два града", която предлага на зрителите визуално пътешествие през Тел Авив и Йерусалим. Експозицията, организирана по повод честванията на 35-годишнина от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Израел, може да бъде видяна до..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на..
В рубриката "Темата на деня" бе повдигнат въпрос от изключителна важност: как можем ефективно да използваме изкуствения интелект (ИИ) в обучението по..
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg