„Имало е такъв съветски писател – Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което „формалистите“ били подложени на сурова критика и той също получил порицание („позорно“, „подражание на Джойс“, „Добичин е нашият Ленинградски грях“), след като му дали думата, излязъл отпред, огледал всички и казал: „За съжаление не мога да се съглася с това, което бе изречено тук“, напуснал залата и завинаги изчезнал.“
Това са думи на Дмитрий Воденников, руски поет, прозаик и есеист за Добичин и за финала на живота му. Защото оттогава никой не знае нищо за този писател и макар след години да се случва все пак някакво негово литературно „завръщане“ или „възкръсване“, той и творчеството му остават в ъгъла на литературната история и е познат само на изкушените. А става дума за много талантлив писател, когото наричат „един от най-добрите руски белетристи на ХХ век“, съвременник на Даниил Хармс, който има по-щастлива литературна съдба от Добичин.
На български език е издадена „Забравената книга“ на Леонид Добичин в превод на Надя Попова. Книга, събрала негови разкази и романа „Градът Ен“, предизвикал посичането му на събранието с последвалата му неизяснена до днес смърт.
Ето какво пише в послеслова си към книгата Надя Попова: „Когато за пръв път ми попаднаха разказите на Добичин и се заех с четенето им, не ме напускаше усещането, че това е проза, почти огледална на Хармсовата. И бях озадачена по-късно от факта, че никъде в литературоведски анализи и интерпретации на творческото му своеобразие, на стилистиката му изобщо, не срещнах подобно сравнение. Дори и намек за паралел между двамата. Разбира се, в случая зависимостта кой на кого прилича би трябвало да е обратната – все пак Леонид Добичин е роден 11 години преди Даниил Хармс, макар че се утвърждават в литературния живот по едно и също време. Така или иначе, доста по-младият Ювачов-Хармс „води по точки” по ред причини и не на последно място – защото е роден и живее в „Меката” на културния кипеж – Санкт Петербург, а не в дълбоката провинция, някъде из покрайнините на тогавашна Русия. През 1927-а, когато излиза първият сборник с разкази на Добичин („Срещи с Лиз”), Хармс вече е достатъчно известен и оглавява литературната група ОБЕРИУ (Обединение за Реално Изкуство) , чиито участници въздигат в култ гротеската, алогизма, поетиката на абсурда.“
Повече интересни факти за книгата и автора чуйте в разговора с Надя Попова.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg