Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Забравеният писател Леонид Добичин

Леонид Добичин

„Имало е такъв съветски писател – Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което „формалистите“ били подложени на сурова критика и той също получил порицание („позорно“, „подражание на Джойс“, „Добичин е нашият Ленинградски грях“), след като му дали думата, излязъл отпред, огледал всички и казал: „За съжаление не мога да се съглася с това, което бе изречено тук“, напуснал залата и завинаги изчезнал.“

Това са думи на Дмитрий Воденников, руски поет, прозаик и есеист за Добичин и за финала на живота му. Защото оттогава никой не знае нищо за този писател и макар след години да се случва все пак някакво негово литературно „завръщане“ или „възкръсване“, той и творчеството му остават в ъгъла на литературната история и е познат само на изкушените. А става дума за много талантлив писател, когото наричат „един от най-добрите руски белетристи на ХХ век“, съвременник на Даниил Хармс, който има по-щастлива литературна съдба от Добичин.

На български език е издадена „Забравената книга“ на Леонид Добичин в превод на Надя Попова. Книга, събрала негови разкази и романа „Градът Ен“, предизвикал посичането му на събранието с последвалата му неизяснена до днес смърт. 

Ето какво пише в послеслова си към книгата Надя Попова: „Когато за пръв път ми попаднаха разказите на Добичин и се заех с четенето им, не ме напускаше усещането, че това е проза, почти огледална на Хармсовата. И бях озадачена по-късно от факта, че никъде в литературоведски анализи и интерпретации на творческото му своеобразие, на стилистиката му изобщо, не срещнах подобно сравнение. Дори и намек за паралел между двамата. Разбира се, в случая зависимостта кой на кого прилича би трябвало да е обратната – все пак Леонид Добичин е роден 11 години преди Даниил Хармс, макар че се утвърждават в литературния живот по едно и също време. Така или иначе, доста по-младият Ювачов-Хармс „води по точки” по ред причини и не на последно място – защото е роден и живее в „Меката” на културния кипеж – Санкт Петербург, а не в дълбоката провинция, някъде из покрайнините на тогавашна Русия. През 1927-а, когато излиза първият сборник с разкази на Добичин („Срещи с Лиз”), Хармс вече е достатъчно известен и оглавява литературната група ОБЕРИУ (Обединение за Реално Изкуство) , чиито участници въздигат в култ гротеската, алогизма, поетиката на абсурда.“ 

Повече интересни факти за книгата и автора чуйте в разговора с Надя Попова.

Снимки – изд. Аквариус и krymizdat.ru


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изповедта на възрастен мъж във филма "И това е за тази Коледа"

В програмата на   тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..

публикувано на 29.11.24 в 16:51

Пътни съвети за домошари

В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..

публикувано на 29.11.24 в 16:30
Христо Мухтанов

Христо Мухтанов и полюсът на живота

Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..

публикувано на 29.11.24 в 15:50

Мистериите на нашето съвремие, побрани в книга

Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..

публикувано на 29.11.24 в 14:00

Орлин Атанасов с нова изложба асамблажи

В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време".  Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...

публикувано на 29.11.24 в 12:16