Мисля, че няма българин, който да не знае поне първия стих от „Родна Реч“ на Ран Босилек. А знаете ли как той звучи на езиците на нашите сънародници от турски, арменски, аромънски и иврит? За пръв път те прозвучаха преди 2 години в ефира на програма „Христо Ботев“ в предаването „Познати и непознати“.
Тогава ви разказахме за ролята и значението на майчиния език за опазване на културната идентичност на различните общности в България. Как тогава стана това можете да чуете тук:
Две години по-късно в „Познати и непознати“ продължава разговора за любовта към майчиния език и работата за опазването му – чуйте разговора с журналистките Вартануш Топакбашян и Шефкие Чакър, както и с актрисата Наталия Цекова.Освен всички други промени, настъпили в обществения живот, промени се и ролята на т.нар. етнически медии за опазването на езика и културата на различните общности у нас. За съжаление тенденциите са за намаляване на тази роля, с изключение на изданията на еврейската общност. Увеличава се обаче ролята и значението на БНР.
В предаването, посветено на майчините езици на някои от етносите в България, не можеше да не се кажат и няколко думи за един човек с огромни заслуги за опазването и разпространението на ромския език. Савчо Савчев, се казва този Човек, отишъл си твърде рано от нас. Но за времето, което беше тук, успя да преведе на ромски език Ботев, индийския епос Махарабхата, Бхагават гита; да състави и непрекъснато да обогатява българо-ромски и ромско-българо-английски речници. Следващите минути, които ще чуете, са спомени от негови приятели, а и преклонението на екипа на „Познати и непознати“ пред неговата памет. Затова следващите минути с обич нарекохме Спомен за Приятел.
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
На 6 март министърът на културата Мариан Бачев отстрани арх. Петър Петров от поста директор на Националния институт за недвижимо културно наследство..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
