Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Внимание, памет и мозъчна картография

Снимка: Rawpixel

Вниманието – все по-дефицитно, все по-непостоянно, все повече неща, които го крадат. Кои мозъчни структури отговарят за съсредоточаването и разсейването и докъде стигнаха невронауките в познанието си за механизмите на вниманието, паметта и контрола?

„В идеалния си вариант вниманието е селективен инструмент, еволюционно то подсигурява възможностите да се справяме с предизвикателствата на средата и да приоритизираме непосредствените задачи, потенциални заплахи или опасности. Но днес кое ни е приоритет – работата, семейството, мигащият телефон, имейлът, настояващ за незабавен отговор“, донякъде риторично пита Богомил Пешев.

Как мозъчните структури, развивали се в продължение на хиляди години, за да ни предпазват от средата, се пренастройват за работа в съвременния живот?

За да разберем това, трябва да знаем как работят две големи системи – дорзалната и вентралната. Дорзалната е разумната, тя задържа вниманието и контролира спомените и мислите ни, тя е целенасочена. 

Вентралната е свързана с изненадата, с любопитното и емоционалното, включва се, когато се случи нещо неочаквано. Нарича се още салиентна. Тя отговаря за способността да фокусираме лимитираните си перцептивни и когнитивни ресурси върху „уместния“ (салиентния) обект в обкръжението си, той може да е надпис, светещ в червено или шум.


(Следващия път, като отворите сайт или социална мрежа, обърнете внимание как са оформени нещата, към които ви теглят – реклами/промоции/линкове – и поздравете салиентната си система.)

Чуйте разговора с Богомил Пешев, който казва, че няма как да подобрим менталното и душевното здраве, без да знаем повече за мозъчното окабеляване, трябва да знаем къде отиват кабелите, каква информация пренасят и къде водят.

Втората част на разговора се насочва към паметовите механизми и наследството на Франц Гал, който достига до разбирането, че няма едно конкретно място в мозъка, отговарящо за конкретни функции, а говорим за мрежи, които са повече или по-малко активирани от различна информация. Затова паметта предопределя вниманието или обратното.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42