Вниманието – все по-дефицитно, все по-непостоянно, все повече неща, които го крадат. Кои мозъчни структури отговарят за съсредоточаването и разсейването и докъде стигнаха невронауките в познанието си за механизмите на вниманието, паметта и контрола?
„В идеалния си вариант вниманието е селективен инструмент, еволюционно то подсигурява възможностите да се справяме с предизвикателствата на средата и да приоритизираме непосредствените задачи, потенциални заплахи или опасности. Но днес кое ни е приоритет – работата, семейството, мигащият телефон, имейлът, настояващ за незабавен отговор“, донякъде риторично пита Богомил Пешев.
Как мозъчните структури, развивали се в продължение на хиляди години, за да ни предпазват от средата, се пренастройват за работа в съвременния живот?
За да разберем това, трябва да знаем как работят две големи системи – дорзалната и вентралната. Дорзалната е разумната, тя задържа вниманието и контролира спомените и мислите ни, тя е целенасочена.
Вентралната е свързана с изненадата, с любопитното и емоционалното, включва се, когато се случи нещо неочаквано. Нарича се още салиентна. Тя отговаря за способността да фокусираме лимитираните си перцептивни и когнитивни ресурси върху „уместния“ (салиентния) обект в обкръжението си, той може да е надпис, светещ в червено или шум.
(Следващия път, като отворите сайт или социална мрежа, обърнете внимание как са оформени нещата, към които ви теглят – реклами/промоции/линкове – и поздравете салиентната си система.)
Чуйте разговора с Богомил Пешев, който казва, че няма как да подобрим менталното и душевното здраве, без да знаем повече за мозъчното окабеляване, трябва да знаем къде отиват кабелите, каква информация пренасят и къде водят.
Втората част на разговора се насочва към паметовите механизми и наследството на Франц Гал, който достига до разбирането, че няма едно конкретно място в мозъка, отговарящо за конкретни функции, а говорим за мрежи, които са повече или по-малко активирани от различна информация. Затова паметта предопределя вниманието или обратното.
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg