Руският президент Владимир Путин призна самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република в Украйна за независими.
В присъствието на лидерите на двете републики Денис Пушилин (ДНР) и Леонид Пасечник (ЛНР) в Кремъл, Путин подписа укази за признаването на независимостта им и договори за дружба, сътрудничество и взаимопомощ с тях.
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Георги Чанков:
“Случаят с Украйна много напомня случая с Грузия от 2008 г. Към 2008 г. Грузия беше подлъгана, че ще бъде осиновена от Запада във всяко едно отношение. Президентът Саакашвили непредпазливо нападна руски миротворци, които охраняваха територии, населени с хора, нежелаещи да живеят в Грузия във вида, в който тя се оформи след 1990 г.
Към днешна дата Грузия е страна с вече липсващи надежди вече за членство в ЕС, в НАТО, държава с големи икономически проблеми, държава, която не контролира повече територия, населена с хора, които в никакъв случай не искат да бъдат част от нея.
Нещо подобно се случва и с Украйна. Мащабите са малко по-големи заради големината на страната и заради броя на населението.“
Инструмент в Студената война
"За Русия Грузия и Украйна имаха горе-долу средна геополитическа и военна тежест. Русия разглежда двете държави като инструмент в Студената война, която Запада не е преставал да води срещу нея.
Украйна и Грузия бяха едни полезни инструменти за натиск срещу Русия, които могат да бъдат захвърлени, когато се изтъпят.“
Разпадът на неолибералния ред
“Мога да анализирам станалото като част от едни процес, започнал през 2008 г. Това е разпадът на неолибералния глобалистки ред.
През 2008 г. катастрофира глобалисткият модел на световната икономика. Моделът на обществено развитие, който дълго време Западът практикуваше и налагаше на останалите.
Вече 12-а или 13-а година имаме капитал, който не носи лихви, но това означава, че капитализмът при това положение се обезсмисля. Можем да впишем събитията в Украйна в този процес като част от веригата на събитията.“
Китай и Русия
“Китай и Русия отхвърлят един световен ред, който доскоро много устройваше Запада, притеснителното е, че те имат съюзници в това отношение.
Този световен ред през 2008 г. изглеждаше така, че на Китай беше определена ролята на работилница. Работливите китайци трябваше да произвеждат потребителски стоки на американски потребител. Да осигуряват високото материално потребление на гражданите на САЩ чрез кредити, а САЩ трябваше да печатат хартийки, с които да си погасяват кредитите. Китай отхвърли този замисъл.
От Русия се изискваше нещо друго. Тя трябваше да се разоръжи, да се деиндустриализира и да доставя евтина суровинна енергия, а Западът трябваше да плаща за това с уроци по либерална демокрация.
Към 1998 г., когато се разрази Азиатската финансова криза, Русия почти катастрофира и тогава руският елит се стресна.
През 2007 г. Путин предупреди в Мюнхен, че повече няма да играе по тези правила. Но вместо някой да се опита да вникне в думите му и да вземе нещата сериозно, Путин беше подигран и освиркан. Тогава в Русия надделя виждането, че само с добра дума не става, трябва и пистолет.
Днес виждаме резултатите – за първи път в историята Русия води във въоръжението си спрямо САЩ и това предимство ще остане може би за около пет години от тук нататък.
Преди няколко месеца Русия предложи на Запада пренаписване на правилата, предложи предоговаряне, така че да намалеят заплахите близо до нейните граници, но Западът отговори, както се очакваше, с размотаване и най-вече избутване на частния проблем с Украйна като основен.
Имаше един лесен начин за всички в този процес – най-накрая прилагане на Минските споразумения, но се оказа, че във Франция и в Германия, като гаранти на тези споразумения, не можеха да принудят Зеленски да ги изпълни, имахме няколко публични декларации в това отношение.
В резултат на хода на Путин от преди два дни Украйна отново се връща като частен въпрос, който зависи от решаване на основния, и основният проблем пак бива поставен на масата при малко по-променени условия.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет сподели в ефира на "Нашият ден" вдъхновяващи мисли за градското биоразнообразие и инициативата "Дивата София". Основната цел на този проект е да разкрие на широката публика богатството на дивата природа, която съществува дори в рамките на големия град. Според д-р Грозданов много..
В предаването "Време за наука" Христо Панчев, координатор на инициативата за "зелено възстановяване" в "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа, разказва за новия проект на организацията – специализирания курс "Енергийно еспресо". "Енергийно еспресо" е безплатен онлайн курс, насочен към общински специалисти, ангажирани в сферата на градското..
В рамките на рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" се проведе задълбочен разговор за интеграцията на жените и децата бежанци от Украйна. Участие взеха Бистра Иванова, председател на "Мулти култи колектив", украинската поетеса Ана Багряна и Виктория Петрова, мениджър програми и оценка на проекти към "Българския фонд на жените"...
В рубриката "Епизоди от живота" обсъдихме как иновативните технологии могат да подкрепят здравословния начин на живот. Владислав Живков, управител на "Инова Ливинг", представи проекта NutriWell – платформа, разработена с помощта на изкуствен интелект , която има за цел да подпомага здравословното хранене и социалното включване. "NutriWell е..
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно". Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем. Японците например имат термина..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg