Цикълът предавания „Водните кули в България“ предприема едно пътешествие през времето и пространството, за да срещне слушателите с историята и настоящето на водонапорните кули, строени по българските земи.
Пътувайки из България, всички ние срещаме водни кули – особено из равнинни райони. Някои от тях си приличат поразително и дори за окото на обикновения човек личи, че са строени по едно и също време по сходни проекти. Някои от тези сгради приличат на кули от приказките, а за други дори не можем да разпознем, че са създадени за съхранение на вода. Голяма част са строени край железопътни обекти, за да захранват парните локомотиви с вода, някои са тухлени, някои са изоставени, други стават част от недвижимото културно наследство или биват обновени и превърнати в музеи. Други се разрушават бавно и сигурно.
Третият епизод на „Водните кули в България“ отива в североизточния край на България и далеч назад във времето – когато е строена първата железопътна линия по нашите земи. Водната кула на гарата в граничното село Кардам е една от най-красивите сгради от този тип в България, днес пустееща. Кулата на Вилаетската гара в Русе е първата сграда от този вид, построена у нас в далечната 1866 г.
Разказвачите са инженер Иван Гогев, дългогодишен служител на Национална компания железопътна инфраструктура, Дарина Йорданова, уредничка на Музея на ЖП Транспорта в Русе, Никола Калчев, бивш кмет на село Кардам и учител по история в местното училище, Георги Николов, настоящ кмет на село Кардам, журналистката от град Добрич Диана Стефанова и Деляна Фудулова, началничка отдел в Държавен архив Добрич. Чрез своя дисертационен труд, посветен на индустриалното железопътно наследство в България, задочно в предаването говори и архитект доктор Ирина Атанасова.
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
На ул. "Шипка" 6 фотографката Теодора Нишков "Принц Датски" откри своята първа самостоятелна изложба със заглавие "100 запечатани във времето" (Строители..
Голямата загуба Загубих си джоба – Нали съм щастливец. А вътре богатства за цял милион: От чужд геврек дупка, Перчем от плешивец… И..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg