Николай Стайков: Имаме имитация на правосъдна система с директна политическа употреба

Защо журналистическото разследване „Осемте джуджета“ стигна до Съда в Страсбург, „триковете“ на прокуратурата и смисъла на списъците, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Николай Стайков, разследващ журналист от неправителствената организация „Антикорупционен фонд“.

„Осемте джуджета“ в Страсбург

„Най-важното в това разследване е осветяването на посредниците в съдебната система, които са на практика проводниците на всякакви корупционни практики у нас – едни консултанти, които срещу хонорари от шестцифрени суми се занимават точно с това, да консултират хора, които имат проблеми с правосъдието. Това са хора с много добре създадена мрежа от контакти, които добре умеят да провокират, инициират, управляват, менажират и осъществят накрая корупционни схеми. Тук обезщетението няма да е символична сума за морално удовлетворение, а понеже става дума за директни разпоредителни действия на прокуратурата – отнемане на злато и пари за милиони с подписа на някой от Специализирана прокуратура, та обезщетението вероятно ще е седемцифрена сума от по-големите.

Защо случаят не остана в България и „триковете“ на прокуратурата

„Или тегне някаква прокоба още от Аспарухово време – у нас да не работи добре правосъдието, или липсва политическа воля и имаме имитация на правосъдна система с директна политическа употреба. За съжаление все по-малко хора вярват на прокуратурата, защото напоследък изявленията на прокуратурата започват от първото изречение с лъжа.

Например, след списъка на премиера Петков с 19 корупционни казуса, имаше едно изявление на прокуратурата, че прокуратурата винаги уведомява за казуси от обществен интерес. Аз мога да дам повече от 19 казуса, по които прокуратурата най-цинично мълчи и изчаква медиите да млъкнат и всичко да бъде забравено и потулено. За „Осемте джуджета“ никой няма никаква информация какво се случва и един от триковете прокуратурата да ликвидира всякаква следа от своята дейност и да не излиза нищо от системата като информация е това, което направиха с нашия случай. Софийска градска прокуратура се самосезира и това ни лиши да подадем ние сигнал. В случай че ние сме сигналоподатели, ние трябва да получим решението за отказ за образуване на досъдебно производство, но ние не го получихме, защото не сме сигналоподатели. Сега понеже няма информационна система, нито прессъобщения, никой не знае какво се случва с разследването и те не дават никакъв отчет никому. Така че изявлението, след списъка на премиера Петков, започна с опашата лъжа от устата на главния прокурор, че винаги давали информация по случаи от обществен интерес.“

„Ти си бебе – ти си бебе и списъците от вестници“

„Точно както когато се попита защо г-н Пеевски е депутат, въпреки санкциите по Закона Магнитски, колегите му от ДПС казват, че Иво Прокопиев е олигарх, който владее съдебната система, горе-долу същото се получи и със списъците. Идеята на „списъка Петков“ е идеално ясна. Публикациите в него са сериозни, но не е сериозно премиер да не разчита на проверена от службите информация. Доказателството, че нямаме финансово разузнаване стои на първи ред в парламента, от лявата страна.“

В България има формално финансово разузнаване

„Проблемът е в липсата на аналитична и международна дейност и обмяна на информация с други служби на това финансово разузнаване. При нас постоянно излизат международни скандали, които журналистите ги знаем от години – „Пандора пейпърс“, „Панама пейпърс“ и какви ли не други „пейпърс“ излязоха и не съм чул за никакъв интерес от страна на ДАНС. Да, те повикаха г-н Пеевски, след дългото му отсъствие, никой журналист не можа да му зададе и един въпрос, а после г-н Йордан Цонев каза, че проверката за Делян Пеевски е приключила. Откъде г-н Цонев има такава информация? Кой го уведоми?

Тоест, аз разбирам, че ДАНС трябва да си вършат работата тихомълком, но ние трябва да виждаме ефекта от тяхната работа, дори и със задна дата. За съжаление мисля, че новото разпределение на властта оставя в малко особен статут ДАНС, наместват се позиции между президент и премиер и имам чувството, че никой не иска да бута рохкото яйце ДАНС, за да не се окаже вмирисано, ако се счупи.

Когато създадохме АКФ, искахме да възстановим счупената връзка между разследващата журналистика и институциите. Пет години по-късно ямата сякаш е още по-голяма. Все пак съм оптимист, защото четворната коалиция, която управлява сега, няма „белия диван на Борисов“, на който някой отива, пушат по една пура и се разбират кое как да бъде, а после НС се уведомява през вайбър или смс – така се управляваше 10 години. Това сега го няма и въпреки негативите на четворната коалиция, с тях няма как да се разбереш по този модел, стария. Това, което прилича на институционална война, всъщност е позитивно и е нашият шанс да не се повтори омертата да не се търси отговорност от предишните управления.“