Трудно е да се каже защо и как у нас името му се е превърнало в нарицателно за сурови, дори жестоки методи на възпитание, включващи физически наказания. Съчетания като „макаренковско възпитание“, „макаренковски методи“ продължават да се употребяват широко, докато личността, идеите, делата и книгите на Антон Семьонович Макаренко са известни на сравнително тесен кръг от хора, запознати с историята на педагогиката и на ярките фигури в нея. Макаренко безспорно е сред тях, защото през 1988 г. е обявен от ЮНЕСКО за един от четиримата големи, оформили педагогическата мисъл на ХХ век заедно с Джон Дюи, Георг Кершенщайнер и Мария Монтесори.
Макаренко е роден през 1888 г. в град Белополие, Украйна. Завършва педагогически курсове и започва да работи като учител. По-късно завършва Полтавския учителски институт със златен медал. Междувременно е призован в армията, но през 1917 г. е демобилизиран заради късогледство. В бурните и мътни следреволюционни години Макаренко се посвещава на превъзпитанието на малолетни престъпници и безпризорни деца. През 1920 год. той организира колонията „Максим Горки“, а през 1927 г. – комуната „Ф. Дзержински“. Възпитание чрез труд, самоуправление и колективна отговорност са основните принципи в системата на Макаренко. Уважението към личността, съпътствано от високи изисквания, дава изключителни резултати. Това не му спестява сурови критики, доноси и уволнение, но му печели и привърженици и последователи. Още от младежките си години Макаренко е увлечен от книгите и писането, на което се отдава все повече с времето. Пише забележителната „Педагогическа поема“ – романизиран разказ за живота и работата си с малолетни, и още много произведения. Умира внезапно на 51 години при не напълно изяснени обстоятелства.
Методът му се изучава в европейските страни, има последователи и у нас, особено в така наречените Трудово-възпитателни училища. Въпреки специфичния за епохата стил и идеологическа обвивка, схващанията на Макаренко за възпитанието биха били много ценни и в съвременния свят. В рубриката „Всичко за образованието“ с доц. Марина Пиронкова, преподавателка по история на педагогиката в Софийския университет, само започваме един предстоящ разказ за автентичните идеи и методи на А. С. Макаренко.
Когато става дума за българските царе и се спомене името на цар Самуил, първото, което изплува в съзнанието ни, е историята за ослепените негови войни. Едва след това се сещаме и за легендите, разказвани за него. Тази година на 6 октомври се навършват 1010 години от трагичната му смърт. В ход е подготовката за тържественото отбелязване на тази..
Студенти от 7 до 11 години посетиха Университета за строителство, геодезия и архитектура за една седмица, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Силвия Лакова. Идеята за създаването на този университет, смята тя, е било да се предизвикат и насърчат естественото любопитство и критичното мислене на децата, като се повиши интересът им..
От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира за различни проблеми и ние, с помощта на специалистите, трябва да ги разчитаме и да потърсим помощ. В урологията – тази бързо развиваща се специалност, симптомите са доста ясно различими:..
Пътуващата изложба "Сборяново – природа и паметници, богове и хора" на Културния институт към Министерството на външните работи вече седмица се радва на интереса на жителите и гостите на Братислава. "Тази пътуваща изложба, направихме заедно с Министерството на външните работи и тя вече е обиколила много държави от Япония до САЩ, и в много..
Роден във Виена, Щефан Владар е една от най-забележителните музикални личности на Австрия. Кариерата му го отвежда до най-големите музикални зали в света...
Поредицата "Концерти с история" отбелязва Международния ден на музиката 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей..
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg