Виновни ли сме ние, като пешеходци, ако ходим по велоалеите. Как може да се ускори придвижването с велосипеди в големите градове?
Темата коментира в “Нашият ден“ Иво Делин, член на сдружение “Велоеволюция“:
“Всичко е въпрос на добра воля на общините, които поддържат пътната инфраструктура на своята територия. По-голяма част от придвижванията ми са с велосипед. Доста по-бързо, екологично и здравословно е.
Манталитетът в България е, че шофьорът е цар на пътя и пътят си е негов. Докато това мислене не се промени, велоалеите и всичко останало би пречило на пътя.
Много малка част от шофьорите се усещат, че ако преминат на велосипед, задръстването изчезва и придвижването става доста по-бързо.
На ниво управление доста от нещата не се случват. Първо, нямаме план за развитие на велосипедния транспорт в София. Огромна част от хората в големите градове не се качват на велосипед поради страх да не бъдат блъснати от друг участник в движението. Следват се прости правила, които защитават нашите маневри, трябва де сме и по-бдителни.
Как може да се преодолее страхът?
“Основният начин да се направи тази промяна е адекватната инфраструктура за велосипедистите, когато тя наистина е безопасна и отделена от автомобилния трафик.
В София това почти никъде не се случва. В други градове от страната нещата са малко по-добре.
Зимния сезон със сигурност е по-опасен по няколко причини. Една е, че като цяло е по-тъмно и мрачно. И сутрин, и вечер, когато хората отиват и се връщат от работа, е доста по-тъмно и има сериозен шанс велосипедистите да не се видят, тъй като те са рядкост зимата. Другият проблем е, че е хлъзгаво.“
С идването на пролетта…
“Ще си припомним хаоса по пътищата. Шофьорите ще започнат отново да си припомнят, че съществуваме на пътя и ставаме все повече и повече, особено с пролетта и лятото.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg