На 10 февруари цигуларят, виолист и диригент Юлиан Рахлин отново беше гост на Софийската филхармония. Този път програмата включваше Първия концерт за цигулка и оркестър на Шостакович, в който Рахлин беше солист, както и симфонията „Матис художникът“ от Хиндемит. Диригент на вечерта беше Найден Тодоров. Преди концерта се срещнах с Рахлин, за да обсъдим близките му отношения със Софийската филхармония, както и за да науча кои ще са основните акценти в предстоящото издание на фестивала „Златна есен“ в Айзенщат, където цигуларят е артистичен директор.
Господин Рахлин, вие вече сте чест гост тук в Софийската филхармония. Усещате ли симбиоза с оркестъра? Чувствате ли се у дома си сред музикантите?
„Абсолютно! Вече толкова много години идвам в София, а особено напоследък е доста интензивно. С всеки следващ път се чувствам все повече и повече у дома си. С музикантите се опознаваме все по-добре и то в различни роли – този път съм солист, докато предишните няколко концерта дирижирах. Затова и нещата сега се случват по-естествено и, разбира се, когато човек изгради постоянна връзка с един оркестър и с дадена публика, музицирането е напълно различно от това, което се получава, когато човек гостува веднъж на две, три или пет години. Затова и за мен е такова щастие често да идвам в София.“
Кой предлага репертоара за концертите ви тук? Вие или Найден Тодоров?
„Обикновено двамата взимаме решенията по много лесен и колегиален начин. През тези години ние станахме близки приятели, а и има толкова много прекрасен репертоар. Разбира се, маестро Тодоров е шефът, но освен това той е изключително мил и гъвкав и се съобразява с може би 99 процента от моите желания. Затова и изготвянето на програмата с него винаги е било удоволствие.“
Вие сте цигулар, виолист и диригент – смятате ли, че дирижирането ви дава друг по-различен начин за осъществяване на връзка с музиката и с публиката, за разлика от това да сте солист?
„Разбира се, дирижирането е една напълно различна професия. Въпреки че много хора биха си помислили, че е сходно, всъщност изобщо не е. Едно е да застанеш с инструмента си пред оркестър, съвсем друго – да бъдеш диригент и да си отговорен за воденето на 100 музиканти. Аз възприемам тази професия много сериозно и вече минаха 17 години, откакто дирижирам, да не говорим, че дълго време се учих преди това. Съвсем съзнателно не исках да изпадам в начина на мислене, че просто защото съм свирил с много прекрасни диригенти и оркестри, това означава, че имам правото или квалификацията да ръководя оркестър. Това е професия, на която човек трябва да посвети дълги години, и затова аз подходих бавно. Имах щастието да бъда напътстван първо от моята майка София Рахлина, която е невероятен педагог по дирижиране и не искам да мислите, че го казвам само защото ми е майка! След това учих и при маестро Марис Янсонс и Даниеле Гати. Сега се занимавам активно и с двете професии, но в момента може би в около 65 процента от концертите, които изнасям, съм в ролята на диригент, а в останалите 35 съм инструменталист както на цигулка, така и на виола. По този начин моментите, в които солирам, стават още по-специални за мен. Разбира се, чувствам особено голяма разлика, когато дирижирам някой концерт, който съм свирил в продължение на десетилетия, защото напълно преоткривам произведението. В момента цигулковият концерт за мен е по-скоро симфония, в която има и солист, за разлика от начина, по който го възприемах, когато бях млад и бях съсредоточен само върху солистичната партия. Тогава човек има чувството, че е в лабиринт. Докато сега, когато съм диригент и съм изучил толкова много партитури, имам съвсем друг поглед. Все едно съм в самолет и мога да видя всичко отгоре, а не съм вътре в лабиринта. Това е едно наистина вълнуващо пътешествие, което продължава цял живот.“
Вие сте и артистичен директор на фестивала „Златна есен“ в Айзенщат. Бихте ли искали да ни представите най-интересните акценти на предстоящото издание?
„Абсолютно, ще се радвам да споделя с вас. Официалната пресконференция на фестивала е насрочена за 21 февруари, така че вие първи ще чуете какво предстои. Ексклузивно за Българското национално радио! Имам огромното щастие да представя някои от най-добрите световни оркестри и музиканти. Фестивалът ще се проведе между 15 и 26 септември – общо 11 дни. Камерният оркестър на Европа, който е един от най-добрите камерни оркестри в света, е наш постоянен гост в замъка Естерхази. Това е едно особено важно място за музикатав Европа, защото там Йозеф Хайдн е работил повече от 40 години. Освен мен оркестъра ще дирижира и сър Андраш Шиф. Очакваме Валерий Гергиев и оркестъра на Мариинския театър, както и Руския национален младежки оркестър, който е съвсем нов ансамбъл – може би на не повече от 3 години, но вече е един от най-добрите младежки състави в света. Изгряващата испанска звезда цигуларката Мария Дуеняс ще солира на концерта по закриването на фестивала. Един от най-великите тенори на нашето време – Хуан Диего Флорес, ще изнесе рецитал. Подготвяме и много необичайно начинание с холивудската легенда Джон Малкович, който ще бъде разказвач по време на проект за клавирен квинтет. Идеята беше на един мой много близък приятел – Алексей Игудесман, който е известен на публиката с дуото си „Игудесман и Джу“. Той създаде проекта „Музикалният критик“, в който ще участва Джон Малкович в ролята на критика, за да прочете ужасните рецензии, които са получили едни от най-великите композитори по време на живота си. Наистина обидни и отвратителни текстове, но абсолютно автентични, а през това време ние ще свирим прекрасните произведения, за които са били написани – музика от Брамс, Чайковски, Бетовен, Дебюси и т.н. Идеята е да покажем, че дори и при наличието на толкова ужасни рецензии, тази музика е оцеляла повече от 200 години. Това не е послание срещу музикалните критици, защото възможността да изказват мнението си е тяхно право и те трябва да продължат да пишат това, което мислят. Вместо това искаме да напомним на всички музиканти и композитори, че дори и при наличие на негативни ревюта не трябва да се отказваме, а трябва да продължим работата си. Така че това послание е предназначено особено за младото поколение.“
Слушайте интервюто с Юлиан Рахлин, както и част от концерта му със Софийската филхармония на 24 февруари от 19.30 часа в предаването „Метроном“ на програма „Христов Ботев“.
Снимки: Василка Балевска
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg