Три граници, сложни идентичности, травми от войните, съвременни тенденции – тази смесица от чувства, памет и идеологии изследва д-р Мина Христова в своя етнографски труд – „Българи сме, но не съвсем“. Изследването е проведено сред българското малцинство в Сърбия и в погранични зони на Северна Македония.
"Има разлика между индивидуална и групова идентичност и това е важно – казва д-р Мина Христова – Когато попиташ един човек кой е – това е един от най-трудните въпроси. Но ако поясниш, че търсиш с какво асоциира себе си най-много – аз танцувам, свиря, рисувам, например – това са части от нашата идентичност, които са прикрепени към определени групи. Имаш своите психологически части в идентичността си и те са най-съкровените. Пояснението „Аз съм българин“ пък се появява, когато сме в чужбина, и то е първото, което ни обозначава тогава. Тоест идентичностите са контекстуални.
Българи, но не съвсем – този оттенък се появява сред младите в Западните покрайнини и в Северна Македония. Когато бях в Крива Паланка, се оказа, че голяма група млади хора в кафенето имат български паспорти. Но за тях те не носят етнически смисъл, а само гражданска идентичност. След като прекараш известно време с младите хора в Западните покрайнини, се усещат и техните нюанси: Ние, българите тук, и вие – българите там. Тоест ние всички сме българи, но има нюанси кои сме и защо сме.“
Чуйте разговора от звуковия файл.
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg