Българи, но не съвсем

Три граници, сложни идентичности, травми от войните, съвременни тенденции – тази смесица от чувства, памет и идеологии изследва д-р Мина Христова в своя етнографски труд – „Българи сме, но не съвсем“. Изследването е проведено сред българското малцинство в Сърбия и в погранични зони на Северна Македония.

"Има разлика между индивидуална и групова идентичност и това е важно – казва д-р Мина Христова – Когато попиташ един човек кой е – това е един от най-трудните въпроси. Но ако поясниш, че търсиш с какво асоциира себе си най-много – аз танцувам, свиря, рисувам, например – това са части от нашата идентичност, които са прикрепени към определени групи. Имаш своите психологически части в идентичността си и те са най-съкровените. Пояснението „Аз съм българин“ пък се появява, когато сме в чужбина, и то е първото, което ни обозначава тогава. Тоест идентичностите са контекстуални.

Българи, но не съвсем – този оттенък се появява сред младите в Западните покрайнини и в Северна Македония. Когато бях в Крива Паланка, се оказа, че голяма група млади хора в кафенето имат български паспорти. Но за тях те не носят етнически смисъл, а само гражданска идентичност. След като прекараш известно време с младите хора в Западните покрайнини, се усещат и техните нюанси: Ние, българите тук, и вие – българите там. Тоест ние всички сме българи, но има нюанси кои сме и защо сме.“

Чуйте разговора от звуковия файл.