През ноември 1922 г. е открита гробницата на фараона Тутанкамон, а на 16 февруари следващата година се отваря погребалната камера и археологът-откривател, според запазените сведения, пръв вижда саркофага на владетеля.
Повече от година след отварянето мумията е изложена на въздействието на въздуха и слънчевите лъчи, което води до нейното сериозното повреждане.
Какво е египтологията след откриването на Тутанкамон?
Темата коментира в “Нашият ден“ гл. ас. д-р Емил Бузов, историк, археолог, египтолог и преподавател:
“Науките за древността винаги са били важни за човека. Ако не изучим миналото и не се поучим от историята, няма как да имаме бъдеще. Мога да кажа, че ХХI век ще бъде векът на археологията. Смятам, че големите открития в областта на археологията в следващите години ще бъдат именно в Древен Египет, което ще промени изцяло разбирането и знанието ни за тази култура.
Египтологията има много голямо бъдеще, което е свързано с целия Средиземноморски свят. През последните години се провеждат много археологически разкопки и много открития са на ръба да се случат. За другите древни култури знаем почти всичко най-важно, докато Египет тепърва ще се разкрива пред нас.“
Човекът в Древен Египет
“Изборът на име на дете е един от интересните моменти, обикновено се случва в една игра на думи между родителите. Те също са били обвързани с идеята да кръщават децата си на свои роднини.
Това, което ни показва историята на Древен Египет е, че човечеството не се движи в една възходяща линия постоянно, съществуват моменти на възход и на падения.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg