Културата на промяната и колко важни са „изрезките от вестниците“, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов, културолог, медиен анализатор и преподавател във ФЖМК.
За Комисията по култура и медии
„Това е нова, много сложна политическа гарнитура, в която има различни гласове от различни партии, две от които са с доста несигурна проевропейска идентичност и е много важно кой ще води и в какво съзвучие ще влязат. Защото самата медийна регулация е европейски модел, трябва да имаш отношение въобще към българската евроинтеграция, за да можеш да се произнесеш компетентно какво е необходимо за регулацията на медиите. Всички политици идват с чувството, че те ще управляват медиите, така както управляват другите сектори. Но политиците трябва да разберат, че с медиите не може да се постъпва така, защото те са съвсем различен сектор и че медиите не могат да имат министерство. Беше пълна глупост предложението в Комисията по култура и медии да се предлага махането на СЕМ като орган. По-скоро трябва да се помисли как да бъде избиран СЕМ и какво ще е участието на гражданите, т.е. да има и гражданска квота в регулаторния орган. В момента политиците смятат, че хората, които са номинирали за членове на СЕМ, им дължат „наследствен жест“, а СЕМ е орган, който трябва да „бие през пръстите“ политиците, когато се опитват да посягат към медиите. Това, че СЕМ не го правят, означава, че лошо се практикува моделът, а не, че моделът не е добър.“
Колко важни са изрезките от вестниците
„Това зависи от авторитета на медиите. В общество, в което медиите имат авторитет, е абсолютно задължително, ако излезе публикация за някой политик, че е корумпиран, това няма как да не раздвижи всички други разследващи институции. Гласът на медиите у нас е много тих и премиерът се опита да усили гласа на медиите, за да стигне този глас до ухото на прокурора.“
За конфликта между ДПС и „Икономедия“
„Този конфликт тресе от години българското общество, но трябва да върви към развръзка. Институцията, която може да го развърже, е съдът. Не може от изрезки във вестници или от това кой колко агресивно говори или подхвърля реплики, или остоумничи, да зависи решаването на толкова важни за обществото въпроси. Мисля, че министър-предсдателят успява да задейства все пак тези институции, дори и с фигурите, които са в тях.“
Как прокуратурата чете изрезките от вестници
„Няма съмнение, че има агресия към така наречения „кръг Капитал“, защото оттам излизат остри критически мнения за работата на прокуратурата и бившите управляващи. Във всички случаи това е форма на използване на институцията за защита на определени фигури и поставянето им в комфорта да не са обект на медийна критика. Политиците, а и всички, трябва да не забравят никога, че да бъдат критикувани не е нещо неприятно, което им се е случило. Да критикуват е задължение на медиите, това е самата им работа. Ако управляващите институции са с тази мисъл в главата и дори започнат да очакват критиките от страна на медиите, и започнат да им отговарят аргументирано, чак тогава ще започне да се вдига и авторитетът на медиите, и авторитетът на политици, прокурори и т.н. В новата политическа гарнитура също се мярва сянката на подобно агресивно отношение към медиите, и само това остава, и тя да започне да се пази по агресивен начин от медиите. Тогава няма да има никаква промяна и всичко ще продължи както досега.“
За Тошко Йорданов и Иван Гарелов в медийната комисия и за поведението на „големите телевизии“ – чуйте в звуковия файл.
Има какво ли не в живота на настоящите тийнейджъри и очевидно явлението sadfishing е едно от тях. Но какво е това и защо трябва да ни интересува? Социалните медии са неразделна част от живота на тийнейджърите. Но там разграничаването на истинското от фалшивото е много трудно…Все по-трудно. Сред тенденциите, които предизвикват..
За фарса и победата на гражданското общество – коментар в "Terra Култура" на политолога Ивайло Динев . Повод за разговора е равносметката, че четири поколения на Прехода със своето крайно недоволство излизаха на улиците, за да предизвикат политическа и обществена промяна. Годините на големите граждански протести са 1990-та, 1997-ма, 2013-та..
Няма как да не сте чули по радиото, че в Конституционния съд са подадени две жалби от политически сили във връзка с нарушения на изборите (българските, да не стане някоя международна грешка!), които тъкмо отминаха, дето има една дума, още са топли. В неделя от 19 часа в "Голямата къща на смешните хора" бистрихме тази ситуация. Понеже сме хора..
Берлин може да се окаже онова огледало на Европа, към което е добре да поглеждаме и днес. Нека опитаме да си представим какво ще отразява това огледало след години. Архивите оживяват в "Terra Култура". След Берлинската стена, 35 години по-късно, слушаме откъси от три речи на важни личности – Джон Кенеди през 1963 г., Вили Бранд през 1989 г...
Село Ковачица се намира в община Лом и в него живеят около хиляда човека. На 4 километра от селото е брега на река Дунав. Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района на селото се заселили бежанци от Чипровци. Те се спуснали с лодки и салове по река Тимок, а след това по течението на Дунава и се установили на брега..
Тазгодишното, 54-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – уникален празник на музикално-сценичните изкуства, едно от..
Кой е родоначалникът на българите и какъв е нашият произход? В най-новия си роман Людмила Филипова се връща хилядолетия назад, за да разкрие откъде..
Сравняват го с Кормак Макарти и Уилям Фокнър, а защо не и с Оруел. "Пророческа песен" е петият му роман, за който през 2023 г. получава наградата "Букър"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg