Спомен за голямата Миряна Башева

На днешния 11 февруари поетесата Миряна Башева щеше да навърши 75 години. Тя си отиде през юли 2020 г, оставяйки незабравимите си стихове.

За личността на Миряна Башева разказва в “Нашият ден“ Марина Алексиева, дъщеря на поетесата:

“Първият спомен, за който се сетих днес сутринта – била съм към 4 години, майка ми донесе първата ми котка в живота. Каза, че я е намерила на гроба на Иван Вазов и я кръсти баба Илийца. Майка ми обожаваше животни.

С нея ходехме много по книжарници, когато бях малка. Любима ми беше руската книжарница на ъгъла на "Раковска" и бул. "Руски" тогава. Спомените, свързани с майка ми, са с купища книги и котки покрай нея и много веселие.

Обичаше Есенин, Маяковски и Пушкин. Една от любимите нейни книги беше “Дванайсетте стола" и "Златният телец“ непрекъснато я цитирахме.

Тя ненавиждаше глупостта и простотията, вбесяваха я. Предаде ми и любовта към животните, тя много обичаше животните, смея да твърдя, че даже повече и от повечето хора.

Любовта към книгите също дължа на нея и на баща ми и съм им благодарна. Те имаха някакъв култ към книгите. Тя беше много критична към себе си, научи и мен на това.“

“Мислещите тръстики“ е спектакъл, посветен на Миряна Башева. Премиерата му беше на 31 януари.

• Мислещите тръстики премиера
  

За Миряна Башева и постановката разказва в “Нашия ден“ режисьорката Маргарита Младенова:

“Миряна е от утре, а не от вчера. И съвпадането на първите представления на “Мислещите тръстики“ с празника на нейното рождение, това е много добър знак. Това, че Миряна звучи през устата на 20 момчета и момичета, които вдъхновено я откриват и преоткриват. Убедена съм, че ще предизвикат стотици хора читатели-почитатели да се загледат отново в нейната поезия.

Миряна е истински поет – апостол на съвременната ни поезия, и аз не просто я обичам, ценя я и съм убедена, че културните дейности и случвания трябва да бъдат посветени на такива съдържания, на такова търсене на смисъл, и на такъв максимализъм по отношение на собствените ни мерки на тези, хора, които правим изкуство.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Миряна Башева е родена е на 11 февруари 1947 г. в София. Дъщеря е на Иван Башев, външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров (1962–1971). Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в СУ "Св. Кл. Охридски", но не се дипломира.

Работи като литературен сътрудник в БНТ, като редактор в списание "Отечество", в Студията за игрални филми "Бояна", в списание и издателство "Факел". От 1997 г. е във вестник "Сега".

За първи път печата стихове през 1972 г. във в. "Литературен фронт". Сътрудничи със стихове и публицистика на списанията "Пламък", "Септември", "Отечество", на вестниците "Студентска трибуна", "Народна култура", "Народна младеж" и др. Издава сборниците "Сто години суета", "Тежък характер", "Малка зимна музика", "Нека да е лято". По нейни текстове са създадени едни от най-популярните музикални шлагери у нас. Творбите ѝ са преведени на основните европейски езици.

През 1979 г. пише стиховете към филма "Войната на таралежите" на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм "Последни желания" (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.

Има включени стихове в антология с българска поезия, излязла в САЩ – антологията "Глина и звезда – съвременни български поети" (1992), подготвена за печат от българския поет и преводач Георги Белев.