Киберсигурността – едно от най-важните предизвикателства на 21-ви век. Къде е България по отношение на проблемите, свързани с киберсигурността и как действа Законът за киберсигурност? Спазваме ли достатъчно добра киберхигиена?
В предаването "Законът и Темида" своя коментар по темата прави Ясен Танев – информационен анализатор, председател на БАРБС – Българска асоциация за развитие на Бизнес софтуер (член на БСК). Основател на дигитално читалище по Киберсигурност – Safer.bg, един от основателите на гражданската инициатива „Информационна прозрачност“. С 20-годишен опит в индустрията за доставка на софтуерни решение в сферата на търговията, хотелиерство и ресторантьорство. Водещ експерт на БСК по проблемите на информационната сигурност и фискализацията.
Какво е киберзаплаха – "Това, което българският бизнес и държава трябва да осъзнаят, е, че светът се промени и се движи бързо към дигитализация. Започнахме да живеем и да се чувстваме дигитално, освен физически. И ако имаме хиляди години опит еволюция как да оцеляваме физически, то липсва опит как да бъдем дигитално сигурни. Това е въпросът на 2022 г. Малко хора осъзнават колко малко сме осъзнати."
Актуални заплахи към бизнес потребителите – "Те са широкоспектърни, защото престъпният свят се дигитализира много бързо и осъзна колко лесно може да печели на гърба на хората, които не са готови. В момента пощенските ни кутии са заляти ежедневно от имейл съобщения, в които има заложени капани. Като целта е тези капани да бъдат настъпени. Всичко има една-единствена цел – престъпникът от отсрещната страна, разчитайки на наивността на потребителя и на безотговорността на доставчика му на дигитална услуга, да се промъкне в неговото лично пространство и да започне да го експлоатира. Трябва да се научим, че дигиталните устройства са умни, но и много лесно могат да бъдат "зомбирани" и управлявани от някой друг."
Има ли законова рамка, която да дефинира защитата от киберпрестъпление – Да, но тази рамка не е адаптирана и за съжаление е изостанала. За съжаление броят на експертите у нас по тема киберсигурност в контекста на националната сигурност е много малък. В момента мисля, че хората, които се занимават с киберпрестъпления в България, не вярвам да достигат и стотина... Законодателството трябва да бъде осъвременено. Институции като МВР, ГДБОП и ДАНС трябва да започнат да работят равноправно и срещу дигиталните престъпления."
Държавната рамка в контекста на държавната администрация – "Мисля, че рамката е добре дефинирана. Една нерегулирана държава би носила огромен риск за гражданите. Държавната администрация има закони и наредба, които определят нейното поведение – Законът за електронно управление, Законът за киберсигурност и Наредбата за минимални изисквания за мрежова и информационна сигурност. Тези два закона и наредбата към тях са добро начало и новият министър на електронното управление ще има доста работа."
Чуйте цялото интервю от звуковия файл.
Мирослав Стефанов, експерт по киберсигурност, началник отдел „Оперативно наблюдение и киберсигурност“ – Държавна агенция за електронно управление, също коментира в "Законът и Темида":
"Наблюдава се увеличение на кибератаките. Инсталират се криптовируси и т.н. Имаме напоследък доста атаки по държавната инфраструктура от украински IP, например."
Мирослав Стефанов е категоричен, че по европейските директиви ние имаме една от най-добре дефинираните законови рамки. Той прогнозира, че до няколко месеца обхватът ще се разшири с навлизането на частни фирми и ще се увеличи размерът на глобите и наказанията. Според него всички трябва да бъдат внимателни по отношение на манипулацията на общественото мнение посредством фалшивите новини (Fake news).
Чуйте повече от звуковия файл.
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
На 25 ноември светът отбелязва Международния ден за елиминиране на насилието над жени, а в София това ще бъде подчертано със символично протестно шествие под надслов "Нито една повече". Събитието ще започне в 18:00 ч. пред Съдебната палата и ще има за цел да обърне общественото и институционалното внимание към тревожните нива на домашно насилие и..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg