Пещерите са толкова различни от всичко друго на Земята, че за тях съществува отделен дял от науката, наречен спелеология. В полето ѝ се пресичат интересите на най-различни изследователи – от геолози и палеонтолози до леководолази и встрастени пещерняци.
За много занимания се използва изразът „като голямо семейство“, но при спелеолозите той е 100% верен.
Пещернячеството не е индивидуално и самотно занимание, напротив, винаги се практикува в група, в тъмнина и без публика.
Освен че са записали геологичната история на Земята в себе си и са дом на уникални живи организми, пещерите дават възможност да се изследва как се променя дневно-нощният ритъм на човек под въздействието на мрака. На земята хората будуват, когато е светло и спят, когато се стъмни. А какво се случва, когато този ритъм изчезне?
Още по важен е въпросът какво се случва, когато пещерите безотговорно се използват като сметища. Те са съставна част от кръговрата на водата и всичко, което оставим в тях се връща под формата на замърсена вода. Една капка живак от батерия например, отравя 40 куб. м. вода.
Откъде една пещера е заслужила име като Джибровица може да се досетите, не ви се иска да знаете откъде е намерила името си „Кучешката“ пещера.
Чуйте разговора с Камен Бонев, геолог, участник в 13 от българските антарктически експедиции, пещерен инструктор и спасител и с Цветан Паров, магистър по аерокосмическо инженерство, с множество участия в експедиции и спелеоложки проучвания у нас и по света. Цветан Паров е участвал и в 27-ата Антарктическа експедиция на българската база.
Двамата се смятат за късметлии, защото са били на вероятно последните бели места по глобуса – Антарктика и пещерите. Те са сред лекторите на събитието „Пещери“, организирано от „Рацио“.
Камен Бонев е геолог, доктор по геология на Парижкия университет „Paris-6“. Работил е в 13 от българските антарктически експедиции и един от авторите на първите геоложки карти на о-в Ливингстън. От около 45 години се занимава с проучването и документирането на пещери и пропасти у нас и по света: в Куба, о-в Реюнион (Индийски океан), Мадагаскар, о-в Ливингстън, Грузия, Абхазия, Киргизстан, Тунис, Сирия, Франция, Албания, Гърция, Хърватия, Косово, Румъния, Китай, Виетнам, Лаос, Турция, Иран. Пещерен инструктор и спасител в пещери и пропасти. Понастоящем председател на Българското пещерно дружество.
Инж. Цветан Паров е магистър по аерокосмическо инженерство от Физическия факултет на СУ. Като хоби, спорт и страст се занимава с пещери от 1996 г., когато се записва за курсист в пещерен клуб и туристическо дружество „Витоша“ гр. София. Понастоящем е член на „Българско пещерно дружество“ с множество участия в експедиции и спелеоложки проучвания у нас, в Иран, Китай и Лаос. Участник в 27-ата Антарктическа експедиция на българската база през 2019 г.. Интересите му са в изследване на пещерните системи в югоизточна Азия, както и търсене на нови възможности за спелео-проучвания по света.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg