На 1 февруари се отбелязва Денят за почит на жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 година т.нар. "Народен съд" осъжда на смърт регенти, депутати, министри, офицери и общественици, а присъдите са изпълнени същия ден.
Как се представя периодът в настоящите ни учебници по история?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Евелина Келбечева, историк, преподавател в Американския университет (преподава съвременна европейска, източноевропейска, балканска и българска история):
“Историята на комунистическия режим се изучава в 10-и клас като част от историята на България.
Въпреки голямата смяна в програмата, която заложи основните понятия и процеси, начинът, по който в по-голямата част от учебниците е представен комунистическият режим, е едно, бих казала, добре монтирано повествование, на което липсват големите акценти и истинските обобщения и заключения за това какво представлява една тоталитарна диктатура като комунистическия режим у нас. И в края на краищата начинът, по който са написани учебниците, не е адекватният начин, по който трябва да се говори на младите хора.
Има споменаване на факти, но те са така размити в другото наводнение от факти, имена и политически събития, че голямата картина се губи.“
Важните пропуски в учебниците
“Две са нещата, за които няма една дума в учебниците. В тези пет учебника по новите правила трябва да има различни учебници.
Две неща не бяха допуснати от колегите, предимно от Софийския университет, по време на публичните дебати. Това е Съветската окупация (1944-1947 г.), която довежда до най-голямата финансова и икономическа криза в новата българска история. С милиардите, които плащаме за издръжка на Червената армия в България, плюс репарациите и разходите за войната. Този факт не съществува в нито един български учебник.
Не присъстват и двете предложения на Тодор Живков за присъединяването на България към СССР. Това също беше отречено като факт, макар че не само че има документация, но тя е и публикувана.
Все още в нашата професионална гилдия има хора, които пазят да стане публично знанието за едни от най-тежките и срамни моменти, свързани с налагането на комунистическата тоталитарна диктатура.
В едно изречение се споменава Народният съд и терорът веднага след 9-и септември.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Много е трудно за учениците да разберат периода само през фактологическото ниво. Едно от нещата, които се пропускат, е именно фокусирането на образованието върху политика, обществени науки, те в момента присъстват в образователния фонд по един много оскъден начин.
В момента забелязвам, че за голяма част от учениците историята, като предмет, не е от първостепенно значение, не виждат практично приложение.
Ние разчитаме на гражданско общество, а това означава, че гражданите имат адекватната подготовка и мотивация да участват.
Очакваме от хората на върха да вземат адекватни решения, но те не са способни без ползотворното участие на гражданите в системата.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена Якимова , преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски". "Такава ситуация води до нарастване на фашистките настроения , а фашистките поддръжници се чувстват окрилени да надигнат глас и..
Христовата Църква е една и неделима. Поместните църкви са живи членове на тази света, съборна и апостолска Църква. Обособяването на поместни Църкви ни говори, че Бог е осветил съществуването на различните народи с техните характерни черти. Като се вземат под внимание различните особености на отделните народи, проповедта и службата на роден език..
Село Калояново се намира на около 25 километра от областния град Пловдив и е общински център на общо 15 села. До 1934 година носи името Селджиково. Изборът на новото име е в чест на българския цар Калоян. Днес в селото живеят над 2500 човека. В периода VIII век преди Христа - V век след Христа земите около Калояново са част от територията на Древна..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от доста време в тази "интерсубективна реалност" , която се изразява в това, че медиите поднасят темите, които диктуват дневния ред на страната по определен начин. Забелязваме, че важните неща за..
Един случай на тежка бюрокрация в България или защо Владимир Шурупов, бежанец от Русия след началото на войната в Украйна, не може да приравни дипломата си за лекар у нас. Интервю с д-р Владимир Шурупов. Очакваме отговор от МЗ, към което изпратихме въпроси. Владимир Шурупов и семейството му минават през тежка и унизителна процедура, когато подават..
Тази година музикалната общественост отбелязва стогодишнината от смъртта на бележития оперен композитор Джакомо Пучини. Водещият белгийски театър "Ла Моне"..
Село Калояново се намира на около 25 километра от областния град Пловдив и е общински център на общо 15 села. До 1934 година носи името Селджиково. Изборът..
Христовата Църква е една и неделима. Поместните църкви са живи членове на тази света, съборна и апостолска Църква. Обособяването на поместни Църкви ни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg