Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо киселото мляко все по-слабо се свързва с България

Елица Стоилова: Без осъзната политика за реклама на националните символи нямаш разпознаваемост в чужбина

Снимка: www.momchilovtsifest.bg

Елица Стоилова е главен асистент в ПУ, катедра „Етнология“ на Философско-историческия факултет. Бакалавърските ѝ степени са две – "Етнология" и "Социология", магистърската отново и е "Социология" (всичко в ПУ).

Докторантурата си защитава в Холандия (Техническия университет в Айндховен) в програма за история на технологиите. Работи върху българското кисело мляко и как то започва да се възприема като национален символ. Изследва промяната в неговото производство и консумация, както и неговата популяризация в чужбина. От тогава и социалното изследване на храната и храненето се налагат като основен неин интерес.

Нематериалното културно наследство и въпросът за идентичността са другите два тематични проблема, с които се занимава (почти винаги през храните). В момента работи върху кулинарните фестивали в България и техните специфики. Участва и в проект финансиран от програма "Творческа Европа" за културите в движение, както българския екип работи върху общността на каракачаните. Друг актуален проект се казва „Трансформиращото се село“.

Елица Стоилова е главен герой в “Нашият ден“:

“За българското киселото мляко е говорено и писано, но като някаква обща информация. Но цялостното изследване за киселото мляко като национален символ, какво се случва през периода на Комунизма, трансформациите, които има от ежедневен, домашно произвеждан продукт, към индустриален. Имаше много неща, за които никой нищо не е писал“

Какво не подозираме за киселото мляко?

“Без силна и осъзната държавна политика, че трябва да рекламираш своите национални храни и символи, нямаш разпознаваемост навън.

Имало някакъв период, в който киселото мляко е свързано с България, не само в нашата държава. Във Франция дълго време, до последните 10-15 години, все още се употребяваше “натурално кисело мляко България“, в момента тази връзка не съществува, защото няма държавни и национални политики, които да я поддържат.

Социализмът, макар и не толкова осъзнато, е натискал в тази посока и има постигнати резултати.

Нещо, което хората не знаят, е, че обикновено се смята, че има износ на кисело мляко, но това което не само произвеждаме, а и изнасяме за останалите страни, това са закваски.

С индустриализацията става вече и този процес на изграждане на българска идентичност на киселото мляко и в един такъв процес на изграждане на национална идентичност на даден продукт, освен държавата важна роля имат и специалистите.

Хранене и идентичност:

“Начинът, по който ядем, какво ядем, как ядем, защо го приготвяме по този начин, всичко е част от културата, в която сме израснали, която предаваме нататък.“

Чуйте в целия разговор в звуковия файл защо се променя вкусът на киселото мляко.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стояна Георгиева

Стояна Георгиева: Журналистиката има значение

Руската федерация забрани две български медии и още 79 от ЕС да се разпространяват на територията ѝ. За България това са вестник "24 часа" и неговият сайт 24chasa.bg, както и новинарският сайт Mediapool.bg. Новината дойде от руското Външно министерство преди дни и е в отговор на решението на Европейския съюз да забрани руските медии – РИА "Новости",..

публикувано на 29.06.24 в 08:50

Анево – село за пример

Село Анево се намира в Южна България и е единствено в община Сопот, област Пловдив. В периода 1974 - 1996 г. Анево е било квартал на град Сопот. Към днешна дата в селото живеят около 1000 жители. Счита се, че Анево възниква в края на XIV век след нахлуването на османците в българските земи, след като близката крепост "Аневско градище" е завзета от тях...

публикувано на 29.06.24 в 08:45
Оливие Живр и Михайлина Павлова

Звукът като символ на епохата и системата

Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския университет Lumière Lyon 2.  В един прекрасен ден той тръгва по следите на звука или по-скоро по следите на известната у нас Радиоточка, която виси на стената в почти всички български домове. Той се среща с..

публикувано на 28.06.24 в 16:30
Научна конференция на тема:

Кои са акцентите в организираната от Арбитражния съд при БСК научна конференция?

На 18 юни 2024 г. в сградата на БСК се проведе научна конференция, организирана от Арбитражния съд при БСК, озаглавена "Общи въпроси на арбитражното и съдебното производство".  Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, дългогодишен консултант на  "Законът и Темида" разказа подробности от конференцията в..

публикувано на 28.06.24 в 15:15

"Започни млад": Вдъхновение за млади предприемачи

Насърчаването на младите хора с предприемачески дух да останат и да се развиват в България е от изключително значение за бъдещето на страната ни. За да задържим младите таланти в България, са необходими целенасочени усилия и промяна в нагласите и примера, който те получават. Пламен Попов, учредител и член на управителния съвет на Фондация..

обновено на 28.06.24 в 14:43