ЧРД Франц Шуберт

На 31 януари е роден майсторът на песента Франц Шуберт. Но вместо чудесните му песни, симфонии, квартети – екипът на предаването избра да ви представи опера, която авторът никога не успял да чуе „Фиерабрас“.

Шуберт започва поне 16 опери и зингшпила, но успява да завърши само няколко от тях. След „Алфонсо и Естрела“ от 1822 той решава да създаде голяма романтична опера. Поръчката е от виенския дворцов театър. Шуберт се заема да композира „Фиерабрас“, а Вебер – „Еврианта“. Но по това време във Виена много популярни са оперите на Росини, така че премиерата на „Еврианта“ през октомври 1823 г. е абсолютен неуспех. Така творбата на Шуберт не стига до постановка, а и той не получава заплащане за труда си.

Между май и октомври 1823 г. Шуберт завършва цялата опера, но е изпълнена едва на 7 май 1835 г. – седем години след смъртта на Шуберт във Виена и то концертно. През 1897 г. е представена в Карлсруе. През 20 в. е изпълнена през 1926 г. в Брюксел, 1938 в Лондон, 1959 в Берн и т. н.

Фиерабрас е измислен герой от легендите свързани с Карл Велики. Той е син на крал Балан, брат на красивата Флорипас. Самият той е сарацински рицар и крал на Александрия. Според легендата е бил висок 4.50 м. Тези легенди вдъхновяват Мигел де Сервантес, Калдерон де ла Барка и Франц Шуберт. В някои рицарски песни Фиерабрас е сред доблестната дузина на Карл Велики.

Той се завръща в Испания с армията на Балан, след като се нападнали катедралата „Св. Петър“ в Рим, откъдето са отнесли скъпи християнски реликви, сред които и балсамът използван за измиването на тялото на Христос, който лекува всякакви рани. В глава X на първия том на „Дон Кихот де ла Манча“ на Мигел де Сервантес, след едно от многобройните поражения, Дон Кихот споменава пред Санчо Панса, че знае рецептата на балсама. В глава XVII Дон Кихот инструктира Санчо, че съставките са масло, вино, сол и розмарин. Рицарят ги сварява и ги благославя с осемдесет Pater Noster и също толкова Ave Maria, Salve и Credo.

Карл Велики завладява Испания, за да си върне тези реликви и изпраща Оливие Виенски да залови Фиерабрас. Победеният гигант решава да стане християнин и се присъединява към армията на Карл Велики. Малко след това Оливие и трима негови другари са заловени от сарацините. Флорипас ги освобождава и ги скрива в покоите си. Императорът изпраща Ролан и още шест рицари да освободят рицарите и да върнат реликвите. Флорипас е влюбена в рицаря Ги дьо Бургонь. След много перипетии Балан е убит, Карл Велики изпраща реликвите в „Сен Дени“ в Париж, разделя Испания между Фиерабрас и Ги дьо Бургонь, който се жени за Флорипас.

Средновековният епос за Фиерабрас има няколко по-дълги и по-кратки версии – първите са от 12 век, има окситански версии от 13 в. на двата езика говорени в Южна Франция – лангдок и лангдойл. През 14 в. Фиерабрас добива популярност в Италия, а Английската версия е от 15 в. Легендата се разпространява на булгундски, на швейцарски френски, на испански „Историята на Карл Велики и дванадесетте френски рицари“ е написана от Николас от Пиемонте през 15 в. Мигел де Сервантес се вдъхновява от тези легенди за да създаде своя „Дон Кихот“. Легендата се разказва и на ирландски, а през 17 в. Педро Калдерон де ла Барка използва елементи от историята за пиесата си „Мостът на Мантибле“. През 1823 г. Франц Шуберт написва операта „Фиерабрас“, която е изпълнена едва през 1835 г.

• „Фиерабрас” - героико-романтична опера в три действия с музика от Франц Шуберт