Търсенето на нови източници на протеин определя индивидуалната ни диета, както и глобалната хранителна индустрия. Световната животновъдна индустрия произвежда повече емисии от парникови газове, отколкото всички автомобили, самолети, влакове и кораби, взети заедно.
„Ако предвижданията за нарастване на населението се окажат верни, ще имаме нужда от допълнителни сто милиона тона протеин за изхранване на човечеството, а за неговото производство ще са нужни между няколкостотин и няколко милиона тона фуражи. В момента източниците на протеин за фураж са неустойчиви – те идват основно от дива риба и соя. Запасите от дива риба отдавна са изчерпани, а изсичането на гори, за да се засаждат соеви култури, освен другите си негативи, допълнително засилва промените в климата. Предлагането на протеин от насекоми спестява за всеки тон произведен продукт улов на пет тона дива риба или изсичането на 450 дка гори. Не се налага и транспортиране на неустойчиво добити суровини на далечни разстояния. А и насекомите се изхранват с остатъчни продукти от други производства, с което решава и други проблеми“, разяснява Камен Василев, индустриален директор на "Насекомо" – компания, която се занимава с преработването на ларви на черната муха за производство на протеини за животни и олио.
Компанията не предвижда производство на продукти, предназначени за консумация от човек, но според изследователи насекомите са изключително чисти, а хранителният им профил е впечатляващ. Ако едно пиле може да бъде "обогатено" с вода, да бъде инжектирано с антибиотици и хормони, то при ядливите буболечки това е невъзможно. Също така, ако животното е болно от нещо, то може да се предаде на човека – излишно е да напомняме за едни прилепи в Китай… При насекомите обаче няма такава вероятност.
Друг любопитен факт е, че 100 гр брашно от щурци съдържа 68 гр протеин – над двойно повече в сравнение с пилешкото, което в 100 гр месо има едва 28 гр протеин.
Не е ясно дали насекомите скоро ще станат част от диетата на хората, но е доказано, че, ако светът иска да окаже въздействие върху климатичната криза, хранителната система трябва да бъде коренно променена. Начинът, по който произвеждаме храна, начинът, по който храната се управлява и движи по света, и това, което ние като потребители решаваме да сложим на чинията си, има значение за климатичната криза.
Чуйте предаването от звуковия файл.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg