Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От „неясно, но вълнуващо“ до науката за данните

Снимка: @ratio.bg

„Неясно, но вълнуващо“ (Vague, but exciting) е знаменитият коментар, който софтуерният инженер Тим Бърнърс Лий получава, когато предлага на колегите си в ЦЕРН система, която да управлява и систематизира информацията. Годината е 1989 г., а неясният, вълнуващ проект ще преосмисли из основи начина, по който днес работим, използваме информацията, свързваме се и общуваме - интернет.

В мрежата всекидневно се генерират терабайти данни, информацията и знанието са разпръснати из сървъри по целия свят. А със свързването и анализирането им се занимава науката на данните или Data Science.


Науката за данните стои зад това да не спираме да скролваме в социалните мрежи, алгоритъмът работи за нашето пристрастяване. Също така обаче тя стои зад процеса на изнамирането на нови лечения и лекарства, за предотвратяване на инциденти и дори за правене на по-добро вино.
Естествено стои въпросът кой управлява данните днес, когато прахосмукачките-роботи знаят повече за домовете ни от нас самите, а и притежават изчислителна мощ в пъти по-голяма от тази на първите ракети „Аполо“, достигнали Луната.
Чуйте в звуковия файл увлекателния разказ на Никола Тулечки, преподавател в Софийския университет, председател на Сдружение „Данни за добро“ и не на последно място инженер на знанието.

Никола е и един от лекторите на събитието „Алгоритми на сътворението“ на Рацио, което е насрочено за 27 януари, четвъртък.


Никола Тулечки е експерт по данни в „Онтотекст” от 2017 година, където основно се занимава със семантично моделиране и интегриране на данни.
Завършил е докторантура в Тулуза (Франция) върху приложенията на автоматична обработка на езика на доклади за инциденти в авиацията.
Интересува се от свързани отворени данни, както от структурна гледна точка, така и от гледна точка на тяхната обществена значимост.
Никола също води курс „Семантични Технологии” в Софийски университет и в Нов български университет.

Снимки: ФС на Рацио



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42