Повече от 70 години Радио Разград е в душите и сърцата на своите слушатели. Началото е поставено през месец май 1945 г., когато е излъчено първото предаване на тогавашния Радиовъзел Разград, посредством два улични високоговорителя.
Благодарение на добрата синхронизация с институциите в града Общинско радио Разград е спечелило авторитета на културна институция, на която се позовават всички в региона.
За да бъде по-близо до своята аудитория, по-мобилно и по-гъвкаво, предвид на делничните предизвикателства бе разработен и реализиран настоящия нов проект – интернет радио Разград.
За разпространението на Радио Разград разказва в “Нашият ден“ инж. Анко Аврамов – ръководителят на радиото, който прави технически чудеса, за да свърже кабела в Разград с тези по селата в района:
“През годините връзката на радиото претърпя много динамично развитие. Започнахме да развиваме освен кабелното радио и интернет платформата, която в момента е развита до степен, който ни удовлетворява.“
За Радио Разград разказва в “Нашият ден“ Петър Петров - водещ и редактор, с богат опит, чийто професионален път започва в БНР Шумен, където, заедно със Захари Карабашлиев, са правили предаването „Фулмакс“:
“Дългогодишният главен редактор на Радио Разград Благовества Борисова и нейният глас определено имат огромен принос за изграждането му. Много хора са се учили от нея. Голям принос имат и първите кореспонденти на Радиовъзела, когато говорим за началото на радиото.
От 2010 г. Валентина Колева е един от интересните гласове и Илиана Банчева, която в момента е ПР на съда.
Ас съм в Радиото от 2018 г., но винаги съм се занимавал с медии. За мен най-романтичните години в радиото са 90-те. Работата в радиото е голямо удоволствие. Работил съм и в телевизии, там визията помага, но тук всичко е в изказа, в това дали си точен в това, което трябва да кажеш.“
Радио Шумен
“Това беше един от най-добрите периоди в живота ми. През 1992 г. по покана на Ивайло Савов, който беше директор на радиото, се появих с екип. Направихме първото музикално предаване на живо, което продължава и до ден днешен. В онези години, когато нямаше други радиа, имаше само “Хоризонт“, “Христо Ботев“, “Дарик“ и регионалните радиостанции, се повия огромен интерес към това, което правехме тогава.
Направихме го заедно със Захари Карабашлиев, Асен Масларски, Валентин Митрани и още хора. Всеки ден имаше музика и качество.“
За работата си в Радио Шумен разказва в “Нашият ден“ и писателят Захари Карабашлиев.
“Много хубаво беше това с общинските радиа. Петър е късметлия, че продължава тази дълга нишка и традиция. Имаше неща, които той беше открил и ги пуска и аз ги чувах за първи път. Хубавото в предаването “Фулмакс“ беше, че ние сами се слушахме един друг, харесваше ни това, което правим.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
Разлиствайки историческата хронология на радио Разград научаваме, че:
• Първата радиоточка в Разград е монтирана в дома на оркестранта Цанко Попов.
• През 1950 г. уличните високоговорители в града вече са 13.
• През 1952 г. усиленото радиофициране на Разград започва и т.н. „точки” достигат 15000.
• Първите кореспонденти на Радиовъзела са Райна Йорданова от Исперих, Васил Йорданов от Кубрат и Юлия Пиринска.
• През 2007 година радиото в Разград защищава концепция пред СЕМ и получава лиценз и регистрация като Общинско радио РАЗГРАД.
Дългогодишен главен редактор до месец Март 2010 година е Благовеста Борисова.
Снимки: facebook/radiorazgrad
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg