Още в първите дни на новата 2022 г. Националният антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей на Българската академия на науките покани своята публика на откриването на най-новата си временна изложба "Лечебницата в Античността и Средновековието". Тя се посвещава на 15-годишнината от откриването на Националния антропологичен музей и се осъществява в партньорство с Музея за история на медицината към Медицински университет - Пловдив и Историческия музей - Свищов. Експозицията предоставя възможност да се проследи процеса на зараждането и развитието на болницата като здравна институция, нейното структуриране и финансиране, израстването ѝ като образователен център, постиженията на болничното лечение. Временната изложба е отворена за посетители в сградата на ИЕМПАМ-БАН в гр. София, бул. "Цариградско шосе" №73 – до 30 юни 2022 г.
Националният антропологичен музей е открит за посещение на 21 март 2007 г. и е най-новият в системата от музеи към Българската академия на науките. Създаден е от чл. кор. проф. Йордан Йорданов, който единствен в България извършва пластична антропологична реконструкция на меките тъкани на главата по черепа и е един от малкото в света с такива постижения. Негово дело е и възстановката на лицето на предизвикалия сензация "Вампир от Созопол".
Музеят възниква и се утвърждава, за да отговори на нарастващия публичен интерес към първата постоянна експозиция „Човекът в миналото”, допринесла за популяризирането на антропологичните изследвания на населението, живяло по нашите земи от неолита до Възраждането. Институцията се развива и постоянно обновява и допълва своите фондове.
За да разкаже за дейността на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките и за най-новата експозиция, в това предаване гост е доц. д-р Атанас Кацаров, директор на Националния антропологичен музей.
Чуйте предаването от звуковия файл."Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg