Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Документален филм разказва за „Гео Милев в лабиринта на времето“

„Гео Милев в лабиринта на времето“ е новият документален филм на продуцента и режисьор Костадин Бонев. Той ни връща обратно в 20-те години, като разглежда националната катастрофа след подписването на Ньойския договор до идването на Андрей Ляпчев на власт. В това време на политически убийства и противоречия, на дълбока човешка драма, социална криза и криза на духа твори и Гео Милев – поетът в лабиринта.

Филмът поставя в центъра на действието социалната ангажираност на българската интелигенция и неразривната връзка между творчеството и гражданската позиция. Самият Гео Милев смята, че не можеш да бъдеш поет, ако не болеше за живота, който те заобикаля.

„Един такъв филм си струва да се направи единствено ако се намерят някакви проекции към днешния ден“, твърди Костадин Бонев. Той пише сценария заедно с писателя Константин Петров, а проекциите, които можем да открием в документалния им разказ, са свързани с противопоставянето, с нежеланието ни чуем другия, но с желанието ни мисълта ни да бъде един безкраен монолог.

Според режисьора смисълът на посланията, които човек отправя чрез делата си, се състои в това всички те да бъдат извън контрола на официалната власт. А както знаем, Гео Милев е неразривно свързан точно с този анархизъм. Неслучайно в документалния филм срещаме хора, които „чувстват тежката ръка на властта, която притиска интелектуалеца днес. И всички те имат връзка с Гео Милев“. Това са театралните режисьори Иван Добчев и Маргарита Младенова, поетът, филолог, литературен историк и критик проф. Владимир Сабоурин и писателят Христо Карастоянов, от чийто роман „Една и съща нощ“ е вдъхновен „Гео Милев в лабиринта на времето“.

Във филма участват и актьорите Милена Ерменкова, Ованес Торосян и Станислав Кертиков, които имат нелеката задача да съживят някои от текстовете на Гео Милев, както и такива на Карастоянов.

Филмът показва архивни кадри, на които през 1954 година по време на съдебен процес палачите на Гео Милев и други българи спокойно разказват за механизма на екзекуциите. Среща зрителите и с Мила, съпругата не поета, с майка му и разказа ѝ за болезнената рана на Гео Милев, която той преодолява с много работа, с баща му Милю Касабов, който финансира всичките му начинания, както и с анархиста Георги Шейтанов, с когото избистря идеологията си и продължава да реализира редакторските си амбиции.

Гео Милев съумява да създаде кръг от поети и художници около себе си, който според Костадин Бонев заслужава отделно изследване.

„Литературоведите може и да ми се скарат, но аз имам това усещане, че западните поети, от които Гео Милев се е възхищавал и ги е превеждал, към днешно време нямат това значение, което той има за духовността и общата територия на поезията“, споделя още режисьорът, съсценарист и продуцент на филма.

Документалният разказ представя Гео Милев като една амалгама от можене – поет, който „се е движил в най-бързата лента на световната поезия“, публицист, който прокламира естетическите си възгледи и модерни идеи за човека и неговата трагичност, добър художник, театрален теоретик, ярка личност, но най-вече човек, който може и знае как да обича.

15 януари 2022, Стара Загора - сн. Велизара Цонева

„Гео Милев в лабиринта на времето“ беше представен за първи път пред публика навръх 127-ия рожден ден на поета в Стара Загора. През март филмът ще бъде селектиран на тазгодишното издание на „София филм фест“, където ще бъде и софийската му премиера. Предстои и кинопоказът му в столицата и цялата страна. В Английската гимназия в Бургас той ще стане част и от учебния процес.

Костадин Бонев разказва повече в звуковия файл.

Снимки – личен архив на Костадин Бонев








Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Никола Вандов с първа награда за цялостен принос към българския театър

Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..

публикувано на 30.06.24 в 12:15

Белият цвят на камъка в изложбата на Иван Русев

Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте"  е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора.  Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...

публикувано на 30.06.24 в 08:50

Граф Дренски – безделник по душа

В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..

публикувано на 29.06.24 в 12:35
Асен Блатечки и Николай Урумов

Николай Урумов поставя "Зимните навици на зайците" в Ловеч

Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет  за "България,..

публикувано на 29.06.24 в 11:35
Автопортрет, 1983

За материалното и духовно наследство на Дечко Узунов

Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..

публикувано на 29.06.24 в 08:30