„Гео Милев в лабиринта на времето“ е новият документален филм на продуцента и режисьор Костадин Бонев. Той ни връща обратно в 20-те години, като разглежда националната катастрофа след подписването на Ньойския договор до идването на Андрей Ляпчев на власт. В това време на политически убийства и противоречия, на дълбока човешка драма, социална криза и криза на духа твори и Гео Милев – поетът в лабиринта.
Филмът поставя в центъра на действието социалната ангажираност на българската интелигенция и неразривната връзка между творчеството и гражданската позиция. Самият Гео Милев смята, че не можеш да бъдеш поет, ако не болеше за живота, който те заобикаля.
„Един такъв филм си струва да се направи единствено ако се намерят някакви проекции към днешния ден“, твърди Костадин Бонев. Той пише сценария заедно с писателя Константин Петров, а проекциите, които можем да открием в документалния им разказ, са свързани с противопоставянето, с нежеланието ни чуем другия, но с желанието ни мисълта ни да бъде един безкраен монолог.
Според режисьора смисълът на посланията, които човек отправя чрез делата си, се състои в това всички те да бъдат извън контрола на официалната власт. А както знаем, Гео Милев е неразривно свързан точно с този анархизъм. Неслучайно в документалния филм срещаме хора, които „чувстват тежката ръка на властта, която притиска интелектуалеца днес. И всички те имат връзка с Гео Милев“. Това са театралните режисьори Иван Добчев и Маргарита Младенова, поетът, филолог, литературен историк и критик проф. Владимир Сабоурин и писателят Христо Карастоянов, от чийто роман „Една и съща нощ“ е вдъхновен „Гео Милев в лабиринта на времето“.
Във филма участват и актьорите Милена Ерменкова, Ованес Торосян и Станислав Кертиков, които имат нелеката задача да съживят някои от текстовете на Гео Милев, както и такива на Карастоянов.
Филмът показва архивни кадри, на които през 1954 година по време на съдебен процес палачите на Гео Милев и други българи спокойно разказват за механизма на екзекуциите. Среща зрителите и с Мила, съпругата не поета, с майка му и разказа ѝ за болезнената рана на Гео Милев, която той преодолява с много работа, с баща му Милю Касабов, който финансира всичките му начинания, както и с анархиста Георги Шейтанов, с когото избистря идеологията си и продължава да реализира редакторските си амбиции.
Гео Милев съумява да създаде кръг от поети и художници около себе си, който според Костадин Бонев заслужава отделно изследване.
„Литературоведите може и да ми се скарат, но аз имам това усещане, че западните поети, от които Гео Милев се е възхищавал и ги е превеждал, към днешно време нямат това значение, което той има за духовността и общата територия на поезията“, споделя още режисьорът, съсценарист и продуцент на филма.
Документалният разказ представя Гео Милев като една амалгама от можене – поет, който „се е движил в най-бързата лента на световната поезия“, публицист, който прокламира естетическите си възгледи и модерни идеи за човека и неговата трагичност, добър художник, театрален теоретик, ярка личност, но най-вече човек, който може и знае как да обича.
„Гео Милев в лабиринта на времето“ беше представен за първи път пред публика навръх 127-ия рожден ден на поета в Стара Загора. През март филмът ще бъде селектиран на тазгодишното издание на „София филм фест“, където ще бъде и софийската му премиера. Предстои и кинопоказът му в столицата и цялата страна. В Английската гимназия в Бургас той ще стане част и от учебния процес.
Костадин Бонев разказва повече в звуковия файл.
Снимки – личен архив на Костадин Бонев
Венецианското биенале за съвременно занаятчийско изкуство "Хомо Фабер" е инициатива на фондацията за творчество и занаятчийство "Микеланджело", базирана в Швейцария, която подпомага съвременните занаятчии по цял свят и насърчава едно по-хуманно, приобщаващо и устойчиво бъдеще. Вече трата година в престижния форум без аналог в света участват..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект, осъществен в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия. В рамките на проекта бяха проведени..
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект,..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg