Първият за тази година концерт на радиосимфониците ни отвежда в необятния и прекрасен свят на руската музика. Под диригентството на Марк Кадин и под наслов „Руска зима“ ще прозвучат две знакови творби от руската музикална класика: Концерт за пиано и оркестър №4 в сол минор от Сергей Рахманинов и Симфония №6 в си минор, „Патетична“ от Пьотр Илич Чайковски. Солист ще бъде великолепният български пианист Людмил Ангелов, за когото това е първо изпълнение на Четвъртия концерт на Рахманинов в цялата му досегашна кариера.
Четвъртият клавирен концерт на Сергей Рахманинов се появява на бял свят след почти цяло десетилетие творческо мълчание. Не е известно кога точно е започнато произведението, но е възможно Рахманинов да е започнал работата си над него още през 1914 година, тъй като през пролетта в пресата се появява съобщение, че композиторът предлага за есента нов концерт, чиито ескизи вече са готови. След това обаче, вероятно поради емиграцията и плътно заетия му график, писането върви бавно. След осем години гастроли композиторът най-сетне си взема отпуск и започва усилена работа над концерта. За по-малко от година произведението е завършено и е изпълнено за първи път във Филаделфия на 18 март 1927. Солист е самият Рахманинов, а на диригентския пулт застава легендарният Леополд Стоковски.
Голямата пауза между написването на третия и четвъртия концерт не може да не е дала отражение върху стилистичната цялост на произведението. Четвъртият концерт носи отпечатъка на „преходно“ време в развитието на автора. С някои свои страни той се доближава до двата предшестващи го (особено Третия), но същевременно в него изпъкват отчетливо и някои нови черти, набелязани малко преди това в етюдите-картини и Втората соната. По свежест на мелодическата изобретателност, широта и напрежение на симфоничното развитие, Четвъртият клавирен концерт на Рахманинов отстъпва на двата предхождащи го. В същото време в него се забелязва израстване на стила на композитора: стремеж към строга сдържаност на израза, понякога твърдост, графичност на музикалното писмо, засилване на тъмните, мрачни тонове, които понякога придобиват зловеща окраска. Тази творба може да бъде наречена най-автобиографична и противоречива. Днес концертът съществува в три различни версии. След неудачната премиера Рахманинов прави някои поправки, преди да публикува концерта през 1928 година. После при продължаваща липса на успех отново преоценява творбата и я преиздава през 1941 година. Концертът е посветен на Николай Метнер, който на свой ред посвещава втория си клавирен концерт на Рахманинов. Четвъртият концерт на Рахманинов вероятно е най-малко известен от всички клавирни концерти на композитора, но в Русия тази творба се е изпълнявала доста често.
Симфония №6 си минор, оп. 74 „Патетична“ е последната симфония на Пьотр Илич Чайковски. Написана е в периода февруари - август 1893 година. Заглавието „Патетична“ е предложено от брата на композитора – Модест, а самата творба е посветена на Володя (Боби) Давидов (негов племенник). Според американския биограф на Чайковски, Александър Познански „фактът, че Патетичната симфония е посветена на Боби Давидов, намеква за еротичните измерения на нейното съдържание“. Самият композитор не е криел своята влюбеност в племенника си. Заглавието „Патетична“ свидетелства за това, че в симфонията са противопоставени всеобщите и дълбоки теми от живота и смъртта.
Работата над творбата е предшествана от дълъг подготвителен период. Още през 1889 година Чайковски замисля нова творба и в писмо до княз Константин Романов казва: „Ужасно ми се иска да напиша някаква грандиозна симфония, която да бъде нещо като завършек на цялата ми композиторска кариера... Неясният план за такава симфония отдавна зрее в главата ми, но е нужно стечение на множество благоприятни обстоятелства, за да може той да бъде приведен в изпълнение. Надявам се да не умра, без да съм изпълнил това свое намерение“
Първоначално композиторът замисля симфония в ми бемол мажор, наречена „Живот“. Той работи над нея през пролетта и лятото на 1891, но оптимистичната концепция на творбата го разочарова и Чайковски се отказва от нея. Мисълта за голямо симфонично произведение обаче продължава да назрява и на 11 февруари 1893 Чайковски пише на В.Л. Давидов:
„По време на пътешествието ми дойде мисълта за друга симфония – този път програмна, но с такава програма, че да остане загадка за всички! Нека се чудят и гадаят, а симфонията ще се нарича просто „Програмна симфония“. Самата програма е пропита от субективност и нерядко по време на странстването ми, съчинявайки я мислено, аз много плачех. Сега, едва завърнал се, седнах да пиша ескизите и работата ми потръгна така бързо, че скоро, най-много след четири дни, първата част ще бъде напълно завършена, а останалите вече се очертават ясно в главата ми. Половината от третата част вече е готова. По отношение на формата, в тази симфония ще има много нововъведения, и между другото, финалът ще бъде не гръмко алегро, а точно обратното: възможно най-трагичното Адажио. Не можеш да си представиш какво блаженство изпитвам, убеждавайки се, че времето ми все още не е минало, и че все още мога да работя! Разбира се, може би греша, но ми се струва, че не е така.“
Премиерата на „Патетичната“ симфония е на 16 октомври (28 октомври) 1893 в Петербург под диригентството на автора. Девет дни след това Чайковски умира.
Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“.
Чуйте Людмил Ангелов в звуковия файл.
И това лято от 2 до 7 август Боровец ще бъде домакин на международния джаз фестивал "Д-р Емил Илиев". Седем световноизвестни групи и двама индивидуални изпълнители пристигат за пръв път в България за участие във фестивала. Музиканти от 10 страни (Португалия, Индонезия, Швеция, Норвегия, Дания, Канада, Унгария и др.) са потвърдили участието си на..
Среща на випуск 70 и.... някоя година. Да вадим носните кърпички, че има бая да си подсмърчаме с тези вирусоносители по отношение на... романтиката и усмивката. Всички онези "стари и златни" евъргрийни, изхранили диджейското братство в годините, когато пускаше от "Юпитери" и "Унитри". Подобни концерти са като срещи на съученици, поне три по..
Две години преди честването на своя 100-годишен юбилей, Международния музикален фестивал "Варненско лято" открива поредното си издание с концерт, събрал в едно традиция и бъдеще! В програмата на 22 юни присъства музикалната емблема на фестивала Рапсодия "Вардар", премиера на нова творба, написана специално за фестивала – "Увертюра във форма на..
"Бях много добра изпълнителка, но прекарвах доста часове на пианото сама. В гимназията много свирех и може би по тази причина сега, когато се срещаме със съученици и те разказват забавни случи от онези години, се питам дали наистина съм завършила същото училище. Аз дори и на военно обучение не отидох с моя випуск, защото пак имах някакъв ангажимент и..
В края на тази и началото на следващата седмица концертната поредица "Аларма Пънк Джаз" на програма "Христо Ботев" ще представи с три концерта японското краут-рок/психеделик/пост-пънк дуо heavenphetamine за първи път в България. Градовете са Пловдив – в Bee Bop Café на 23 юни (в емблематичната вече поредица пловдивска на "Аларма" "Неделя..
Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. "Над 20..
Айндховен е един от най-високотехнологичните градове в Нидерландия, където диаспората на българите се разраства стремително. За Българския културен хъб..
Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg