Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Културата на бързи обороти – 10-16 януари

Снимка: veg.sghg.bg

„Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма „Христо Ботев“ за седмицата. Ето и някои от акцентите в предаването от 16 януари.

До края на февруари в столичната галерия "Васка Емануилова" може да бъде разгледана изложбата „Мильо Балтов. Романтичният образ.“. Експозицията е по повод сто и петдесетгодишнината от рождението на художника и е част от проекта на галерията, наречен „Реставрация на паметта“ и започнал с изложбата „Не/познатите художници от една картина“ през 2014 г. Тогава авторът на идеята Пламен Петров – тръгвайки от образите в една живописна творба – разглежда проекта като подтик да се вгледаме в историята на българското изобразително изкуство и да извадим на показ незаслужено забравени имена в тази история.

Мильо Балтов е роден на 3 август 1849 в в гр. Стрелча. Той е една от най-впечатляващите личности, свързали живота си с Априлското въстание, и един от най-будните членове на революционния комитет, основан от Бенковски. Името му е силно свързано с културния живот на град Стрелча – чрез иконите и стенописите в катедралния храм-паметник "Св. Арх. Михаил" и с музейната сбирка на Историческия музей, в чийто фонд се съхраняват близо 30 негови произведения. Неговата мащабна художествено-декоративна дейност съвпада с подема в храмовото строителство след Освобождението, движено от стремежа да се придаде колкото е възможно по-представителен вид на новостроящите се църкви. Много от параклисите и църквите, които Балтов декорира, са посветени на Архангел Михаил и до днес изпълняват функцията си на паметни места за падналите във войните. В "Артефир" в понеделник гостува кураторката на изложбата Галина Декова.

На 14 януари беше поставено началото на тазгодишното 14-о издание на фестивала за кино от Близкия изток, Северна Африка и Централна Азия – Sofia MENAR. До 30 януари в салоните на Дом на киното, Културен център G8, Евро Синема и The Steps в София, в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора и на платформата Neterra TV в интернет, посетителите на фестивала ще могат да гледат над 40 заглавия. През годините MENAR извървя пътя от малък нишов фестивал до едно от най-очакваните събития в културния календар на София. Във вторник нощното предаване „Вавилонската фонотека“ бе посветено в детайли на заглавията за тази година. И защото тази година MENAR се връща във физическите пространства, единият организатор – Здравко Григоров от „Позор“, разказа за трудностите в организацията през годините, но и открои филмите, които заслужават гледане на голям екран.

59-ото издание на традиционното Биенале на изкуствата във Венеция ще се проведе от 23 април до 27 ноември тази година. Венецианското биенале е най-старият и престижен форум за съвременно изкуство, основан през 1895. Националното участие на България ще се реализира в експозиционното пространство Spazio Rava, което се намира в централната част на Венеция в квартал Сан Поло в близост до моста Риалто. През 2022 г. артистичната директорка на международнaта изложба е Чечилия Алемани. Проекът, избран от жури да представлява България е дело на художникa Михаил Михайлов и кураторката Ирина Баткова. Името му е "Ето къде си" и представлява няколко стаички, в които ще има разположени рисунки, видео и арт инсталация. Повече за „Ето къде си“ на Михаил Михайлов, но и за трудностите в организацията на конкурса в „Артефир“ в сряда разказа Яра Бубнова, директор на НХГ и комисар на българското участие на Биеналето.

25 маслени платна представя в самостоятелна изложба в галерия “Аrt hall” на „Оборище“, 5 художникът Константин Константинов. Името на експозицията е „Тишина“, а картините могат да бъдат разгледани до 5 февруари. Константин Константинов е роден през 1985 г. в гр. Пловдив, завършва Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Реализирал е над двадесет самостоятелни изложби в България и чужбина, като дебютът му е в галерия „Алфа Арт“ в Ню Джърси, САЩ. В „Артефир“ в четвъртък чухме повече за „Тишина“ от интервюто на Ангелина Грозева с художника.

В четвъртък в „Артефир“ събеседник беше преводачката Нева Мичева. Тя разказа за първата книга на руската режисьорка и сценаристка Наталия Мешчанѝнова – “Разкази“. Нева Мичева, впрочем, превежда от италиански и испански, и както това е първата литературна творба на Мешчанинова, това е и първата издадена книга в превод от руски за Нева Мичева. Историите на Наталия Мешчанѝнова са посветени на детството и атмосферата в родния ѝ град Краснодар в края на 80-те и началото на 90-те. Времето, в което идва краят на СССР и е поставено началото на съвременна Русия. Болезнени разкази от болезнено време, за сборника издателят Манол Пейков казва: „Една от най-потресаващите книги, които съм чел. 124 страници сурова проза, която успява да бръкне във всички наши рани – дори и в онези, които сме смятали за отдавна зараснали.” Какво още ще намерите в прозата на Мешчанинова – отговорът на Нева Мичева в „Артефир“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов криминален роман от Лиз Нюджънт

Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...

публикувано на 04.04.25 в 16:25
Вяра Табакова и Васил Драганов

Нов живот на стари истории

Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..

публикувано на 04.04.25 в 16:05

24 пана показват ролята на азбуката в културната история на славянските народи

В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват  1140 години от успението на св. Методий .  Част от експонатите в "Азбука и история" и "Св. Методий славянобългарски" са ръкопис и старопечатна книга от колекциите на библиотеката, които са свързани с паметта на просветителя и неговата почит сред славянските народи...

публикувано на 04.04.25 в 15:45

"Златният кос" на 50!

В редакция "Хумор и сатира" сме богати с безброй поводи за празнуване. Сега наред е 50-годишнината на фестивала "Златният кос". От 1 април 1975 г. та до днес песните му звучат в най-културното място в радиоефира.  Подробности в неделя веднага след новините в 18 часа , когато ще можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и..

публикувано на 04.04.25 в 15:25

Георги Георгиев – между божественото и демоничното

Творби на границата между скулптурата и поезията, между божественото и демоничното, между световете на "Ангели и демони" – това откриваме в изложбата на Георги Георгиев, която до 13 април може да бъде разгледана в галерия "Нюанс" .  "Ангели и демони", както всъщност се казва и изложбата, припомня думите на Хенри Мур – а именно, че "изкуството е..

публикувано на 04.04.25 в 14:15