Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кино и изкуство: да се провалиш, но с ентусиазъм

Снимка: pixabay.com

Свикнали сме да възприемаме успеха само и единствено като реализирана желана цел, която постигнеш ли я – спираш да я мислиш. Успехът обаче не е точка във времето, не е резултат, който постигаш еднократно. Поне би било хубаво да не бъде. Някак по-приятно звучи и се усеща, ако успехът е умението да преминаваш от един етап в живота си към друг, без да спираш да мечтаеш и да се развиваш. Или както Чърчил го е казал: "Успехът е умението да преминаваш от провал към провал с ентусиазъм".

Точно този ентусиазъм е в сърцето на урока, който всеки от нас получава, когато се провали, а именно – въпросите, които започват да търсят своите отговори. Като предаване, което задава въпроси, „Какво се случва“ тръгна по пътя на успеха, за да стигне до поучителния провал. Да, всичко е субективно – въпрос на гледна точка, на разбиране, на нагласа, но все пак питанията си остават. Особено когато стане дума за изкуство, чието разбиране май пак е субективно.

Какво означава да се провалиш, но с класа, или по-точно – с ентусиазъм, в изкуството?

„Днес има много фактори, които допринасят за евентуалния провал на един филм. От една страна – стрийминг платформите, от друга страна – пандемията, а от трета – това изключително фанатизирано политизиране на мейнстрийма“, споделя кинокритикът Благой Д. Иванов.

И все пак в киното успехът се измерва преди всичко в пари. Макар да са замесени много други елементи, за касов провал говорим тогава, когато кинопоказът на един филм не е бил достатъчен, за да се избият разходите по него.

Според Благой има много добри примери и за качествени провали – стойностни филми, които обаче разочароват с финансовите си резултати. А „Титаник“ е учебникарският пример за това как един бъдещ провал се превръща в безапелационен успех.

За неуспешните имитации на Люк Бесон, за реабилитирането в очите на зрителите на Матю Макконъхи, за това какво прави и двете части на „Блейд Рънър“ касово дъно, но в същото време и шедьовър на киберпънка, както и за това защо филмите на Ники Илиев са пример за пробуждане на българския боксофис – Благой Иванов разказва в звуковия файл.

„Какво означава провал и успех в съвременното изкуство, в голяма степен е свързано със самата природа на произведението и целите, които си е поставил авторът“, разказва Радослав Механджийски.

Той и Теодора Константинова са пример за това как можеш да постигнеш успех в създаването на по-широка публика за съвременното изкуство у нас.

„Усещаме удовлетворение, което е свързано с усещането за успех, но винаги учим още и още и никога не можем да кажем, че сме достигнали някакъв връх, защото това е един процес, който продължава постоянно“, казва Теодора.

Според Радослав човек трудно може да бъде сигурен в провала си, защото никога не знае дали по пътя, който го е довел до този провал, не е научил нещо, което да му помогне след това да осъществи идеите си. Той дори дава пример с нереализираните проекти на Кристо и Жан-Клод, които също могат да бъдат възприети като провал.

„Причината човек да намира идеята за успеха в нещо конкретно – било то практическо, е свързана с някакъв тип вътрешно усещане, че наистина е способен да го постигне и по някакъв начин той вече тайно притежава този успех. Въпрос на време и усилия е да достигне до него“, допълва още Механджийски.

Какво означава да оставиш следа в историята на изкуството? Как можеш да попаднеш в престижна частна или музейна колекция и как – да отпаднеш от класацията на големите на пазара? Кога си успешен артист и кога успешен колекционер? Кое е модно в съвременното изкуство и как съвременното изкуство влияе на модата? Какви тенденции налага дигиталното изкуство и кога можем да говорим за несправедливост в изкуството? Каква е историята на Джеф Кунс и Лари Пунс и как един художник може да отговори на изискванията на пазара?

Отговорите от Радослав Механджийски и Теодора Константинова – в звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Урок по летене": филм за един куклен спектакъл и силата на приятелството

Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по Луис Сепулведа с режисьор Катя Петрова. Филмът представя работата по двуезичния проект, реализиран от японския театър "ПУК" и Столичния куклен театър. Документалният разказ проследява актьорите,..

публикувано на 18.09.24 в 16:24

Роберт Леви с нова поетична книга

Роберт Леви, поет, има магистърски степени по Българска филология (1995, СУ "Свети Климент Охридски") и по Културна и социална антропология (1998, СУ "Свети Климент Охридски"). През годините е натрупал богат професионален опит – от строителен работник до сценарист на документални филми, и в момента живее във Франкфурт, Германия, където работи като..

публикувано на 18.09.24 в 15:12

"Хай хай, Япония" с литературно турне в България

Най-новата книга на Юлияна Антонова-Мурата е колекция от кратки разкази послания, дошли от далечна Япония. Те са не просто импресии от екзотична земя, която доскоро бе на практика тера инкогнита за всички българи, а деликатни миниатюри от внимателно подредена изложба, която ни разказва за страна, отдалечена не само географски и исторически, а..

публикувано на 18.09.24 в 13:45

Юбилейна изложба на Валентин Дончевски на "Шипка" 6

Известният в съвременното българско изкуство художник Валентин Дончевски представя в галерията на "Шипка" 6 своята мащабна юбилейна изложба, проследяваща творческите му търсения през последните години. Изложбата, озаглавена "Рефлексии", съдържа близо 300 произведения – на хартия и платно и създава един сложен "сублимат от чувства, реакции,..

публикувано на 18.09.24 в 09:32
От спектакъла „Неведение“

Народният театър очаква "Неведение" за 50-и път

Спокоен, мъдър, казва само толкова – колкото иска, осъзнат и приел себе си, обичащ се. Такъв е човекът на 50, такъв е и моноспектакълът, който се играе за 50-и път. Жив, дишащ с публиката си, с енергия, която те превзема и замисля. Тежи си на мястото и е повече тук и сега от всякога. А мястото е Голямата сцена на Народния театър, моноспектакълът –..

публикувано на 17.09.24 в 10:38